Джордино продължи:
— А сега, моля, насочете вниманието си към подводницата зад гърба ми.
Не беше точно камъчето, преобърнало колата, а страшната на вид картечница в ръцете на сатанински захиления полковник Зино, застанал на командната рубка на японската подводница, която пречупи желанието на телохранителите да се впуснат в битка. Те бавно свалиха оръжията си и вдигнаха ръце — всички с изключение на един, който се поколеба и плати скъпо за това.
Зино натисна спусъка и два куршума излетяха от цевта с едно кратко натискане на спусъка. Неразумният злочест охранител се свлече безшумно на земята и се прекатури във водата, обагряйки ярката кобалтовосиня повърхност с уголемяващ се облак кръв.
— А сега тръгнете, без да тичате, към най-близкия изход с ръце, събрани зад тила — нареди с нехаен тон Джордино.
Пит, по чието уморено лице бе изписана и пробождащата го болка в крака, се обърна към Джордино.
— Много точно си изчислил навременното ти появяване.
— Столицата на Италия не е била изградена за двайсет и четири часа — отвърна приятелят му надуто. — Никак не беше лесно да доплувам до брега, да намеря Закинтус, Зино и пръснатата им група от командоси и да ги прекарам през онзи гаден лабиринт.
— Затрудни ли се с напътствията ми?
— Не, никак. Асансьорната шахта беше точно там, където ми я описа.
Фон Тил се доближи до Пит, пронизвайки го с леден поглед.
— Кой ви каза за асансьора?
— Никой — отвърна троснато Пит. — Докато бродех из лабиринта, случайно свърнах по един страничен коридор, който се задънваше във вентилационна шахта. Чух шум от генератори. Разбрах какво е предназначението им, след като се уверих за съществуването на морската пещера. Вилата ти се намира почти на вертикална линия над крайбрежните скали. Подземен асансьор може да служи единствено за тайно влизане от вилата в пещерата. Шахтата, пещерата и коридорите са били направени за контрабандно пренасяне на стоки още преди две хиляди години от финикийците.
— Я чакай — прекъсна го Джордино. — Да не искаш да кажеш, че някой е пренасял контрабанда оттук още преди Христа?
— Явно, че не си си научил урока — усмихна се Пит. — Ако беше прочел брошурата, която Зино ни връчи, преди да започнем обиколката на развалините, щеше да узнаеш, че първоначално остров Тасос е бил населяван от финикийци, които са търсели на него златни и сребърни залежи. Тунелите и шахтите са част от древна мина. Накрая тя била изчерпана и изоставена. Гърците я открили след неколкостотин години и решили, че това е някакъв тайнствен лабиринт, построен от боговете.
Движение по палубата привлече вниманието на Пит и той отмести поглед натам.
Беше Закинтус, който се появи незнайно откъде, спря се и изгледа продължително Пит. Накрая попита:
— Как е кракът ти?
Пит сви рамене.
— Може би ще ме боли, когато барометърът спадне, но иначе няма да се отрази зле на половия ми живот.
— Полковник Зино изпрати двама от хората си да донесат носилка. Трябва да дойдат всеки момент.
— Успя ли да чуеш нещо от нашия задълбочен разговор?
Закинтус кимна.
— Дума не пропуснах. Тук акустиката може да съперничи на тази в Карнеги Хол.
— Вие никога няма да можете да докажете нещо от всичко това — обади се Фон Тил с презрение в гласа; устните му бяха извити в подигравателна усмивка, но в очите му се долавяше израз на отчаяние.
— Вече казах, че не ми трябва да доказвам каквото и да било — отвърна с уморен глас Пит. — В момента четирима следователи, разследващи военнопрестъпници, пътуват със самолет от Германия за тук, със съдействието на Американските военновъздушни сили, които с радост им подадоха ръка след твоите малки фойерверки над Брейди Фийлд. Всеки от четиримата е специалист в работата си. Те са запознати с всеки трик, използван за промяна на самоличността — пластична хирургия, преправени глас и възраст. Нищо не може да ги заблуди. Опасявам се, че това ще бъде краят на пътуването ти, адмирале.