— Аз съм гръцки гражданин — възрази безочливо Фон Тил. — Те нямат право да ме върнат в Германия.
— Я престани с този маскарад — сряза го Пит. — Фон Тил е бил гръцки гражданин, а не ти. Полковник Зино, ще обясните ли на адмирала нещата от живота?
— С най-голямо удоволствие, майоре. — Зино беше слязъл от командната рубка на японската подводница и сега стоеше до Закинтус, беше се ухилил до уши под рошавите си мустаци и гледаше презрително германеца. — Ние гледаме сериозно на всеки, който е влязъл незаконно в страната ни и никак не обичаме да сме домакини на издирван военен престъпник. Ако вие наистина сте адмирал Ерих Хайберт, както твърди майор Пит, лично аз ще се погрижа да ви предам в ръцете на следователите и да ви кача на първия самолет за Германия и на бесилото.
— Напълно справедлив и удобен завършек — добави бавно Закинтус. — Това ще спести на данъкоплатците разноските по дълъг процес за незаконно пренасяне на наркотици. Макар че, от друга страна, ние губим възможност да заловим половината от пласьорите на незаконната дрога в Северна Америка.
— Нима забрави, че изкушението създава крадеца? — усмихна се Пит.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Проста аритметика, Зак. Вече знаеш как и къде ще стане разтоварването на хероина. Ще бъде много лесно да превземеш „Куин Джокаста“, да изолираш екипажа му и да доставиш стоката лично. Сигурен съм, че можеш да пуснеш пружината на капана си в консервната фабрика в Галвестън.
— Да — каза с разбиране инспекторът, — наистина, това може и да стане. При условие обаче, че час по-скоро намеря екипаж, който да управлява кораба и подводницата.
— Средиземноморски десети флот — предложи Пит. — Използвай влиянието си и поискай спешно екипаж от нашия флот. Те могат да го докарат по въздуха до Брейди Фийлд. Това няма да забави „Куин Джокаста“ с повече от пет-шест часа. Ако насилиш старото корито, можеш да наваксаш до ден и половина.
Закинтус погледна Пит със смесица от любопитство и възхищение.
— Ти нищо не пропускаш да огледаш, а?
Пит сви рамене, сдържайки усмивката си.
— Старая се.
— Има още едно нещо, което искам да ми обясниш.
— Кажи го.
— Как разбра, че Дариус е информатор?
— Надуших нещо гнило, когато претърсвах „Куин Артемиша“. Предавателят в радиорубката беше оставен на същата честота, на каквато беше и радиото в твоя кабинет. Тогава не обърнах особено внимание. Полето се стесни, след като доплувах до брега и се срещнах с Джордино. Той ми каза, че през цялото време между пристигането и отплаването на „Куин Артемиша“ Дариус не се бил отлепял от радиото ти. И докато ти и Зино сте преследвали празни мечти, като сте наблюдавали вилата и сте се сражавали с комарите, Дариус спокойно си е отпивал от метаксата и е уведомявал Хайберт за всяка ваша стъпка. Затова бях сам на кораба. Целият екипаж е бил долу, под кораба, за да освобождава подводницата. Капитанът не си е направил труда да остави наблюдател, тъй като Дариус го е уверявал, че наоколо е чисто. Онова, което Дариус не е знаел обаче и което и ти не знаеше, е, че аз възнамерявах да огледам кораба откъм водата. Ти не заподозря нищо, когато двамата с Джордино си предложихме услугите да наблюдаваме кораба от брега. Едва когато в последната минута забелязах, че на борда на „Куин Артемиша“ няма и следа от екипажа, реших да се промъкна тайно на борда. Извинявай, че не съгласувах действията си с теб, но бях сигурен, че ще вдигнеш врява до небето само и само да ме спреш.
— Напротив, аз ти дължа извинение — рече Закинтус. — Заслужавам наградата за тъпака на годината. Божичко, как можах да съм толкова сляп! Трябваше да предположа, че има нещо съмнително в това, че Дариус все не можеше да улови съобщения между минаващ кораб на „Минерва“ и вилата.
— Можех да изразя подозренията си пред теб още тази сутрин — каза Пит, — но едва ли щеше да е подходящо времето и мястото за това, особено в присъствието на Дариус. И второ, без стопроцентово доказателство за него, сериозно се съмнявах, че ти или Зино щяхте да повярвате на обвиненията ми.
— Напълно си прав — призна Закинтус. — Но я ми кажи, къде научи за „Куин Джокаста“?
— Военновъздушните сили имат странен навик, когато дават под наем своите превозни средства — рано или късно си ги искат обратно. След като Джордино и аз ви оставихме, се отбихме в Брейди Фийлд, за да върнем пикапа в автомобилния парк. Там ни чакаше полковник Люис. Именно от него научих за „Куин Джокаста“. Един от сутрешните му патрули забелязал кораба да плава на север към Тасос. Следващата стъпка беше да попитам един от агентите на „Минерва лайнс“ в Атина за корабния товар и крайната цел на кораба. Отговорът му добави интересно съвпадение. Не само че два кораба на „Минерва“ са минали покрай вилата през дванайсет часа един от друг, но и на двата крайното им пристанище е било в Съединените щати. Картината започна да се оформя — Фон Тил, или по-точно Хайберт, е смятал да прехвърли подводницата и хероина от „Куин Артемиша“ на „Куин Джокаста“.