— Има само един начин да се улови един Тийзър — отвърна захилен Пит. — Да го сграбчиш за перката.
Болката му бе отминала. Пит имаше чувството, че кракът му вече не е част от него. Лъчите на прожекторите се събраха в едно размазано петно и пареха очите му. Всичко наоколо забави ритъм, гласовете започнаха да заглъхват. После мъжете го вдигнаха на носилката и закрачиха така, сякаш газеха в лепило. Той повдигна глава за последен път този ден.
— Зак, още една молба. — Гласът на Пит бе спаднал до шепот. — Как е истинското име на жената?
Зак го погледна и се усмихна с очи.
— Ейми.
— Ейми… — повтори Пит. — Не съм познавал жена на име Ейми досега. — Той се отпусна в носилката и затвори очи. Последното нещо, което запомни, преди мекото було на мрака да го обгърне, беше звукът на един-единствен изстрел, който долетя някъде от дълбините на лабиринта.
Втори екземпляр
Небето, същински блестящ син таван, се простираше, докъдето поглед стигаше. Летният въздух беше горещ и пропит с невидима влага, подсилена от жарките вълни от яркото слънце. В ослепителното сияние високите бели здания се издигаха като малки издялани планини и отразяваха жегата в черната асфалтова настилка. Автомобилното движение беше натоварено, забързани чиновници в обедна почивка изпълваха тротоарите. Пит избута настрани широката стъклена врата и накуцвайки, влезе в прохладното от климатичната инсталация фоайе на Управлението за борба срещу наркотиците.
За ерген, помисли си той, едно от най-прекрасните неща във Вашингтон е изобилието от млади жени. Те са най-различни по ръст, възраст и нрав и се срещат като рояци бъбриви скакалци във всяко държавно учреждение в града, където карат жадните мъже да изпитват чувства, сходни с тези на дете, прехласващо се в магазин за захарни изделия. Пит подбра най-чаровната си и нехайна усмивка и я предложи на три кикотещи се секретарки, които излизаха от асансьора. Те отвърнаха на усмивката му, като я придружиха с онази смесица от любопитство и престорена скромност в погледа, която жените са склонни да си позволят за непознат мъж, и продължиха по пътя си, хвърляйки му крадешком погледи през рамо.
След малко, играейки до съвършенство ролята на ранен воин, Пит слезе от асансьора и подпирайки се на бастуна, закуцука по дебелия килим на осмия етаж. В средата на преддверието дванайсет момичета, показвайки цяла гора от крака в найлонови чорапи, седяха зад дванайсет бюра и бясно атакуваха пишещите машини, без нито веднъж да вдигнат поглед към него. Той бавно се приближи до една едрогърдеста блондинка, върху чието бюро беше поставена малка правоъгълна табела с надпис: „Информация“. След като изгледа с възхищение момичето, Пит рече:
— Извинете.
Тя не го чу сред грохота от тракащи машини.
— Извинете — повтори по-високо Пит.
Тогава тя се обърна и го видя.
— Какво обичате? — Гласът беше студен, големите бадемови очи гледаха недружелюбно.
Пит си каза в себе си, че трябва да приеме леденото й посрещане. Белият пуловер с висока обърната яка, зеленото спортно яке, носната кърпа, стърчаща небрежно от външния джоб, трудно можеха да го причислят към някой държавен служител или важна вашингтонска клечка.
— Искам да се срещна с директора на Управлението.
— Съжалявам — младата жена се обърна отново към пишещата машина, — директорът е много зает и не може да се среща с никого.
Гняв и презрение се надигнаха в Пит.
— Инспектор Закинтус е уговорил срещата ми с…
— Кабинетът на инспектор Закинтус е на четвъртия етаж — прекъсна го с монотонен глас жената.
Един изстрел не би привлякъл вниманието така, както отекналият трясък от бастуна, който Пит удари в плота на бюрото. Всички машинописки отвориха широко очи и застинаха с ръце над клавиатурите. В преддверието изведнъж настъпи мъртва тишина. Лицето на едрогърдестата блондинка пребледня, когато тя повдигна глава към Пит с нарастваща уплаха.
— Добре, душичке — изсъска заплашително през зъби Пит. — Надигни си заобленото задниче и върви да съобщиш на директора, че майор Дърк Пит чака да осъществи уговорената от инспектор Закинтус среща.
— Пит… майор Пит от НЮМА? — ахна блондинката. — О, извинете, сър. Но помислих…
— Да, знам — прекъсна я Пит. — Нали съм без униформа.
Момичето скочи от стола си и закачи чорапа си в бързината.