— Веднага, майоре. Те ви очакват.
Пит й хвърли усмивка, усмихна се и на другите момичета, които стояха като онемели на столовете си, и се почувства поласкан от възхищението в погледите на дванайсетте чифта очи — волски, благоговейни погледи, запазени за знаменитости и филмови звезди. И той вътрешно се възгордя.
— Продължете работата си, девойки — подхвърли той чистосърдечно. — Не бива да карате Управлението да чака всички тези писма и доклади.
Блондинката го поведе по дълъг коридор, като от време на време забавяше ход, за да му позволи да я настигне. Накрая се спря и почука на орехова зацапана врата.
— Майор Пит — съобщи тя и се отдръпна, за да го пропусне.
При влизането му трима от мъжете вътре се изправиха на крака. Четвъртият — Джордино — остана както се бе разположил удобно върху кожен диван.
— Мислех, че няма да доживея този ден — измърмори той. — Дърк Пит с бастун!
— Просто се упражнявам за старческите си години — отвърна Пит.
Нисък червенокос мъж с цигара във формата на цепелин, стисната между зъбите му, се приближи до него и му подаде ръка.
— Добре си се завърнал, Дърк. Поздравления за успешната работа, която си свършил в Егейско море.
Пит се вгледа в острите черти на лицето на адмирал Сандекър, сприхавия шеф на Националната агенция за морски и подводни изследвания.
— Благодаря ви, адмирале. Някаква вест от Тийзър?
— Знам само, че е жив и все още плува. Откакто Гън го пренесе със самолет миналата седмица в специален резервоар, не съм се доближил до проклетата твар — цяла орда от учени се тълпят около него и го гледат с влюбени погледи. Обещаха да ми донесат предварителен доклад до утре сутринта.
Закинтус пристъпи към Пит, за да го поздрави. Сега изглеждаше по-млад и по-спокоен от последния път, когато го бе видял Пит — преди три седмици.
— Радвам се, че кракът ти се е оправил — усмихна му се Закинтус. — Пак си станал зъл и опасен.
Той хвана Пит подръка и го поведе към висок мъж, който стоеше до прозореца, за да му го представи. Пит огледа директора на Управлението и на свой ред бе огледан проницателно от сиви очи с твърд поглед; мъжът имаше сипаничаво лице с високи скули и приличаше повече на контрабандист, отколкото на главен ръководител на хиляди федерални следователи. Той заговори пръв:
— С нетърпение очаквах да се запозная с вас, майор Пит. Управлението ви е дълбоко признателно за помощта ви. — Гласът му беше нисък и ясен.
— Не беше кой знае колко голяма помощ. Инспектор Закинтус и полковник Зино свършиха основната работа.
— Може и да е така, но вие носите белези от рани. — Той му посочи стол и му предложи цигара. — Как мина пътуването ви от Гърция?
Пит запали цигарата и дръпна дълбоко.
— Товарните самолети на Военновъздушните сили не се славят с добра кухня и първокласно обслужване, но не мога да не призная, че беше много по-приятно, отколкото на отиване.
Адмирал Сандекър го изгледа с почуда.
— Защо военен самолет? Можеше да ползваш полет на Пан Ам или ТУА от Атина.
— Заради сувенирите — засмя се Пит. — Един от сувенирите ми от остров Тасос беше прекалено обемен, за да се побере в багажното отделение на пътнически самолет. Полковник Люис ми се притече на помощ и ми уреди да се кача на военен товарен самолет, който се готвеше да отлети за Щатите.
— А раната ти — кимна Сандекър към крака му, — добре ли зараства?
— Все още чувствам крака си вдървен и нищо друго освен един месец отпуск няма да ме върне във форма.
Адмиралът се вгледа в Пит през синкавия облак дим от пурата си.
— Две седмици — отсече той. — Аз имам повече вяра във възстановителните ти сили, отколкото ти.
Директорът на Управлението се изкашля.
— Прочетох доклада на инспектор Закинтус с много голям интерес. Има обаче едно нещо, което той е пропуснал да отбележи. Не че е от особено значение, но просто от любопитство, бихте ли ми казали, майоре, как стигнахте до заключението, че корабите на „Минерва лайнс“ са в състояние да превозват подводници?
Пит се усмихна с очи.
— Ами може да се каже, сър, че тайната беше изписана върху пясъка.
Устните на директора се разтегнаха в кисела усмивка. Той не беше свикнал да получава уклончиви отговори.
— Много поетично казано, майоре, но не такъв отговор очаквам.
— Той е странен, но точен — отвърна Пит. — След като не открих никакви следи от хероин на борда на „Куин Артемиша“, доплувах обратно до брега и започнах да си чертая по пясъка с една клечка. Отначало мисълта за подвижна подводница беше абстрактна, но колкото повече чертаех, толкова по-конкретна ставаше тя.