Сърцето й удряше толкова силно, че се боеше да не би Малик и Адуин да го чуват оттатък огъня.
— Ще заспя.
Тя нарочно отпусна напрегнатите си мускули. Не искаше Гейдж да се събуди напълно и да задава въпроси. Същият сън.
Не, не съвсем същият. По-рано бе видяла само Гейдж и кинжала. Този път видя мястото. Дървета. Трева. Листа, нападали по земята.
Кръв по листата.
Брин потрепери и усети как ръцете на Гейдж я прегърнаха още по-здраво.
Отпусна се пак. Кошмар. Не беше речено да се сбъдне.
Но това бе вторият й сън за смърт, преживян повече от един път.
Кайси. Пламъците.
В съня имаше трева и дървета наоколо, спомни си внезапно тя, ужасена. Можеше да се случи тук, тази нощ!
Не, в съня имаше дневна светлина. Тя все още имаше време. Можеше да го предотврати.
Трябва да го предотврати. Ще наблюдава Гейдж, ще го пази, ще го държи далеч от всяка беда. Няма да позволи да й го отнемат. Няма да позволи на драконите да го грабнат.
— Добре ли си? — промърмори Гейдж, като да усещаше смут в нея.
— Шшт, всичко е наред. — Тя го прегърна с пламенна майчинска сила. — Обещавам ти, всичко ще бъде добре.
Тринадесета глава
— Мога ли да те попитам защо ме наблюдаваш, сякаш си мислиш, че имам намерение да ти отрежа главата и да я сервирам на Малик за вечеря? — попита Гейдж нетърпеливо.
— Моля те — запротестира Малик. — Наричали са ме дивак, но никога не са ме считали за канибал!
Гейдж не му обърна внимание. Погледът му фиксираше Брин.
— Е?
— Не разбирам за какво говориш — каза колебливо Брин. — Не съм забелязала, че те наблюдавам. Мисля, че така ти се е сторило.
— Не ми се е сторило. След като се събуди тази сутрин, ти…
— Вижте! — Зарадвана, че може да отвлече вниманието му, Брин посочи кулите, които изведнъж се бяха появили пред погледите им. — Това е замъкът! Не е ли прекрасен?
Очите на Адуин се разшириха.
— Наистина е чудесен! Никога не съм виждала толкова красив замък!
Брин се обърна към Гейдж.
— В Нормандия имате ли толкова величествени замъци?
— Никога не съм виждал толкова голям — призна Гейдж. — Моят Белрийв изглежда мъничък в сравнение с него. Даже замъкът на Уилям е по-малък.
— Хийвалд се е нуждаел от голям замък. Щом пристигнал тук, той провъзгласил себе си за крал, а своите офицери — за рицари. — Тя смушка кобилата и я накара да тръгне в лек галоп. — Хайде, скоро ще видим крепостния ров. Той е като… — Изведнъж Брин дръпна поводите, даде си сметка, че с тази своя разпаленост може да направи грешка. Втурнала се бе напред, а по този начин можеше да изпусне Гейдж от поглед. Обърна коня и почака другите да я настигнат. — Побързайте. Яздите много бавно! Не искате ли да го видите?
Гейдж беше озадачен, но хладен.
— Защо спря?
— Защо не? Била съм тук много пъти. Отраснала съм в игри из голямата зала и другите стаи. След като се сдружихме със Селбар, двамата с него играехме на двора по цял ден. Вие не сте го виждали. — Тя се обърна към Адуин. — Тази вечер най-после ще спим под покрив.
— Може би. — Гейдж очевидно се съмняваше. — Твоят замък е почти в развалини.
— Не е — възрази тя. — Здрав е както винаги. Не съм казвала, че е добре поддържан.
— Какво е ставало тук? Защо в замъка няма хора?
— Всички са си отишли. — Тя мина по подвижния мост и влезе през портата. Беше забравила колко тъжна картина представлява изоставеният замък. Сега го видя с техните очи. Между камъните във вътрешния двор бе прорасла трева. Второто стъпало към предния вход бе счупено. Разрушението обаче я разтревожи по-малко от тишината. — Казах ви, че това е тъжно място.
— Мисля, че ще е по-добре да се махнем оттук и да си направим лагер в гората — каза Гейдж. — Не се знае какво ще намерим из тези зали.
Кръв по зелените листа на земята.
— Не! — Брин скочи от кобилата. — Аз искам да пренощувам тук, в замъка. Няма нищо опасно.
Нищо толкова опасно, колкото онова, което дебнеше в гората.
Тя се обърна към Адуин.
— В другия край на двора има покрит кладенец. Когато напусках този край, комините теглеха добре. Ще може даже да се изкъпем.
— Баня… — промълви замислено Адуин.
Малик каза на Гейдж:
— Сигурно няма да е зле да използваме замъка. Може да се преборим с плъховете и хлебарките.
Гейдж погледна към тъмните прозорци на кулите.
— Ако бяха само хлебарките… Имам странното усещане, че… — Той сви рамене. — Глупости. Ще останем, щом искаш — каза той на Брин.
— Искам.
— Добре. — Малик се разбърза и свали Адуин от коня й. — Хайде да видим дали кладенецът е чист.
Брин ги проследи с поглед, после се обърна към Гейдж.