— Не помня кога съм го взела — пошепна тя.
— Но добре направи. Събудих се, когато го изваждаше от ножницата. Макар че не е кой знае каква защита, когато имаш работа с вълк.
Но пък е смъртоносен, когато имаш работа с човек. Един удар с него отнема живот. Защо го бе взела, ако не за да убие Ричард? Спомни си жестокостта, която я владееше при промъкването из гората. Наистина ли щеше да убие, за да опази Гейдж? Боже, помогни ми! Отчаяно си мислеше, че щеше да го направи.
Кинжалът падна от ръката й на земята. Отпусна глава на гърдите на Гейдж.
— Ще мине, Брин — пошепна той. — Всичко се променя. Може и да те е познал, щом ни е следвал. Може аз да съм го стъписал и да е действал инстинктивно.
Всичко се променя.
Селбар можеше да я убие.
Тя можеше да обърне гръб на всичко, в което бе вярвала, за да опази Гейдж.
Мислеше си уморено, че не разбира нищо. Искаше да живее в свят, в който всичко е ясно и просто, всяка болка може да бъде излекувана, а душите са постоянни и непоколебими. Беше мислила, че Гуинтал е този свят.
Оказа се, че не е.
Четиринадесета глава
— Това ли е твоята пещера? — Гейдж се взираше в тъмния отвор. — Не си ми казала, че до твоето съкровище се стига с плуване!
— Бентар не е искал да бъде открито лесно. Иначе някой е могъл да се спъне в него сто пъти. — Брин се разбърза и върза кобилата за едно дърво до входа на пещерата. — Но няма да ти се наложи да плуваш. На няколкостотин ярда навътре в пещерата има малък пристан, там е привързана лодка.
— Ако въжето не е изгнило съвсем — каза Малик и свали Адуин от коня.
Брин не беше помислила за тази възможност.
— Въжето беше много здраво. Мама го смени, преди да напуснем Гуинтал.
— Значи може да имаме късмет и да не ни се наложи да строим своя лодка. — Гейдж пристъпи към входа. — Пристанът от отсамната страна на извора ли е?
— Да, но нека да вляза първа. Изворът се огражда от една издатина, но пещерата лъкатуши като змия и още първият отрязък от нея тъне в пълна тъмнина. — Тя влезе в пещерата и се притисна до стената. Тъмнина, студена влага и шум от течаща вода само на една крачка. Всичко е толкова познато! Колко пъти бе идвала тук с майка си! — Внимавай. Издатината е хлъзгава.
— Колко е дълбока водата тук? — попита тревожно Адуин.
— Не много. Около три метра.
— Достатъчно, за да се удавиш — каза Адуин и пристъпи навътре по издатината. — Не мога да плувам.
— Ще те пазя — каза Малик.
— Плуваш ли?
— Не, но ще стъпиш на раменете ми, а аз ще вървя по дъното на този пъкъл. Даже ще те предупредя, като започна да се давя, за да се спасиш.
— Каква смелост, каква саможертва! Би ли могъл някой да направи повече?
— Да. Някои биха могли да се въздържат да дрънкат глупости и да престанат да ми пречат да си меря стъпките.
— Извинявай — каза кротко Малик.
— Пристанът е точно зад този завой — каза Брин. — Там е по-светло. В тавана на пещерата има няколко отвора, през които влиза слънчева светлина.
— Добре — промърмори Гейдж. — Не обичам да не зная какво има пред мен.
Типично, помисли си Брин! Тя никога не бе изпитвала безпокойство тук. Просто приемаше тъмнината. Гейдж обаче се бореше с нея и се мъчеше да я промени…
Тя зави и тъмнината тутакси се разсея. През тясна пукнатина в тавана на пещерата струеше светлина.
Лодката си беше там, завързана за железен стълб, полюляваше се леко над водата. Брин въздъхна с облекчение и инстинктивно ускори крачка.
— Внимавай! — възкликна Гейдж.
— Ти внимавай. Аз познавам пещерата. — Тя скочи в лодката и отиде до кърмата й. — Мама ме е водила много пъти тук. Няма от какво да се страхувам.
— Защо те е водила тук? За да се увери, че съкровището не е откраднато?
— Не. Искаше да играя с него.
Адуин се намръщи озадачена.
— Защо?
— За да не го считам за особена ценност. То беше куп красиви дрънкулки, но когато го опознах, престана да значи нещо за мен. Аз бях лечителка, а мама искаше да бъде сигурна, че нищо и никога няма да ме направи сляпа за тази истина.
— Била е много мъдра жена — каза Малик, вдигна веслото, потопи го във водата и отдалечи лодката от пристана.
— Да, беше. — Но тази мъдрост не й бе подсказала да не отдава любовта си на един не толкова мъдър мъж. Да не рискува живота си за едно дете, което почти не познаваше. — За някои неща. — Тя погледна Гейдж на носа на лодката, той гребеше мощно и равномерно. И нейното собствено сърце не беше по-мъдро от сърцето на майка й. Миналата нощ тя бе готова да убие заради този мъж, днес му даваше наследството си.