На третата вечер, след като се бе събудил, докато Брин си лягаше до него на сламеника, той я попита:
— Откъде знаеш за Свенгард?
За момент тя не можа да съобрази за какво говори той. След това си спомни за случайната си реплика.
— Сигурно ти си ми казал.
— Не съм ти казвал. Бих запомнил. Ножът на Ричард прониза гърба, а не главата ми.
— Не може ли да поговорим друг път за това?
— Не. Трябва да зная. Напоследък имам много обезпокоителни… Трябва да зная.
— Обезпокоителни какво?
— Кажи ми.
— Няма да ти хареса.
— Кажи ми.
Тя седна отново и въздъхна примирено.
— Не можех да стигна до теб. Трябваше да се свържа с теб.
Той се намръщи.
— Да се свържеш? Какво значи това?
Брин сви безпомощно рамене.
— Не зная. Не съм го правила досега. Усещах каквото усещаше ти и това ми пречеше да те лекувам. Единственото нещо, което ми дойде наум бе да отстъпя и да… — Тя спря.
— Какво?
— Да стана част от теб — прошепна тя. — Само че не знаех… за спомените.
Очите му се разшириха.
— Искаш да кажеш…
— Не исках да го правя. Зная, че е ужасно вмешателство — каза тя пламенно. — Но това бе единственият начин…
— Права си, би било осъдително вмешателство… ако вярвах, че се е случило. — Гейдж помълча. — Докажи ми го.
— Свенгард — каза тя. — Ти каза, че…
— Не за Свенгард. Кажи ми за Делмас и за обора, за онази вечер.
Трябваше да очаква това да е първата му мисъл.
— Ти си бил разгневен. Искал си да го убиеш. — Тя потрепери. — Имал си намерение да го убиеш. Знаел си, че е в обора. Вратата е била полуотворена и ти си го чул да хленчи, когато си влязъл в обора. — Тя затвори очи пред грозната картина, която я задавяше. — Видял си го прикован на стената с вилата. Молил те е да го свалиш оттам. Бил си изкушен да го оставиш там, но си разбрал, че умира. Хванал си вилата и си я издърпал от стената.
— Щом не съм го убил аз, кой го е направил?
— Ти си се съмнявал в Ричард. Мислил си, че Делмас е отишъл при него вбесен, а Ричард го е убил и след това е нагласил нещата в своя полза.
— Велики Боже! Ти наистина знаеш!
Брин отвори очи и пошепна:
— Прости ми, че не ти вярвах. Няма да се повтори. Сега зная, че никога не би ме излъгал.
— Сигурно е, че никой не ме познава по-добре — каза Гейдж язвително и отклони погледа си от нея. — Боже!
— Казах ти, че няма да ти хареса. Не съм имала никакво желание да узнавам мислите и спомените ти. Някои от тях бяха много смущаващи.
Погледът му се върна на нея.
— Кои например?
Бузите й пламнаха.
— Проститутката в къщата в Зенвар.
— О, Боже!
— В случилото се там няма нищо божествено. Мисля, че това, което ти направи с мен, бе лошо, но онова е било истински грях.
— Просто… е различно. — Той изведнъж започна да се смее. — Каква ситуация, а? Не мога да повярвам! — Той поклати глава. — Или по-точно, бих искал да не съм повярвал.
Гневът го напуска, помисли си тя с облекчение. Не бе толкова страшно, колкото очакваше. И каза колебливо:
— Поне разбрах, че не си виновен за смъртта на Делмас.
— Да.
— И че щеше да умреш, ако не го бях направила.
— Убедителен аргумент. — Той се намръщи. — Но никакви аргументи не могат да ме… разголят така.
— Зная. Но ти просто трябва да приемеш факта, както аз трябваше да приема смъртта на Делмас. Ти го каза. Трябваше ми време, но аз го направих. Защото те обичам с цялото си сърце.
Гримасата му изчезна. След миг той се усмихна.
— Ела. Защото аз не мога да дойда при тебе.
Изпълни я радост, когато се сгуши до него.
— Боях се, че ще се разсърдиш много.
— Щях да се разсърдя, ако не беше едно обстоятелство.
— Какво обстоятелство?
Устните му докоснаха нейната буза.
— Изглежда, че и аз съм придобил някои спомени.
Тя се вцепени.
— Какво?!
— В сравнение с моя, твоят живот е бил съвсем невинен. И все пак има няколко неща, които според мен ти не би искала някой да узнае.
— Например? — попита тя настръхнала.
— Главно чувства. Ти си много чувствена жена, Брин. — Той се засмя. — Например оня инцидент в Зенвар. Бас държа, че реакцията ти е била не толкова шок, колкото възхищение.
— Не е вярно. Аз много… — Тя спря и призна с неохота — … завиждах.
— Завистта е ужасен грях. Когато поукрепна, ще трябва да го лекуваме.
— Какви други спомени намери… Не, няма да те питам. По-добре да не говорим за това.
— Най-малкото е по-безопасно.
— Радвам се, че и ти си го изпитал заедно с мен. Чувствах се много виновна.