Късмет. Щастлива участ. Тя се засмя неуверено.
— Мъдри сте, небеса! Не стига, че ме накарахте да се съглася с напускането на Гуинтал. Сега ще си мисля, че това е било моя идея!
Гейдж се усмихна някак странно.
— Защо не? Добра е онази сделка, в която всички участници мислят, че са спечелили. Аз не искам да се женя за мъченица. — Усмивката му угасна. — Искам да си щастлива, Брин. Какво мога да направя, за да бъдеш щастлива? Искаш ли първото ни дете да се роди тук?
Тя погледна към гоблена, към Хийвалд. Жена му не му родила дете… Тя се усмихна.
— Мисля, че всички ще се радваме много на това.
След малко Гейдж, Брин, Алис и Адуин посрещнаха колоната войници в двора на замъка.
Малик се върна! Мургав, усмихнат и красив като бог! Адуин не се опита да скрие колко е щастлива.
Широка усмивка озари лицето му, когато видя Гейдж.
— Изглеждаш добре, приятелю. Много по-здрав, отколкото при тръгването ми оттук.
— Какво ново при Уилям?
— На Коледа бе коронясан за крал на Англия. Оттогава трескаво раздава новите си земи на последователите си. Ако искаш нещо от него, ще го помоля веднага.
— Не искам. Имам намерение да отплуваме за Англия през другата седмица. Това ще ни даде време да се запасим с провизии за пътуването.
Малик се обърна към Адуин.
— Как си, моя лейди? Надявам се, в добро здраве.
— Добре съм. — Гласът й бе неравен и тя се опитваше да го овладее. — А ти?
— Не бих могъл да бъда по-добре, отколкото в момента. Е, мъничко може би, но ще говорим по-късно за това.
Тя бе принудена да отмести погледа си от него.
— Пак си пуснал брада.
— Реших да се смиля над по-малко красивите.
Небеса, как й бе липсвал той! Нямаше друг като него. На този свят не съществуваше друг с такова чувство за хумор, толкова изобретателен и толкова нежен, толкова луд. Нямаше човек, когото тъй да иска да докосне и да прегърне.
— Ние всички сме ти благодарни за тази любезност.
— О, не говоря за теб! Ти си красива почти колкото мен.
Адуин се засмя.
— Благодаря ти. Чувствам се много…
— Адуин! Ела, бързо!
Брин тичаше през двора. Льофон поддържаше Алис, по-блед и от нея.
Адуин възкликна уплашено и хукна към тях.
— Какво има? — попита Малик.
— Ако беше умен, колкото красив, щеше да разбереш — подхвърли му Адуин през рамо. — Вълнението й дойде много. Ще ражда.
Дъщерята на Алис се роди на другия ден следобед. Раждането бе кошмарно. Няколко пъти Адуин си мислеше, че Алис или ще умре, или ще загуби детето. Но детето се роди едро и здраво и ревеше с все сила.
— Не е ли прекрасна? — попита тихо Брин, загледана в детето, което Алис държеше в ръце. — Винаги е такова чудо…
— Мисля, че… я… обичам — каза удивено Алис и докосна предпазливо бузката на детето. — Не е ли странно? Докато я носех, не усещах нищо. Мислих си даже, че няма да я харесам, когато се роди. Че имам дълг към нея… но не и че ще я обичам.
— Но това е част от чудото — каза Брин. — И може би най-красивата част.
— Да. — Алис се усмихна лъчезарно и погледна към Адуин. — Мисля си дали… би ли имала нещо против? Трябва да й дам име. Бих искала да я кръстя Адуин.
Адуин я погледна смаяна.
— Искаш да я кръстиш на мен?
— Името ти е хубаво, а ти си ми приятелка. Ако нямаш нищо против… — Тя спря. Ентусиазмът й угасна, защото изведнъж й дойде на ум нещо. — Но ако не желаеш копелето на съпруга ти да носи твоето име…
— Не ставай смешна. — Адуин се бореше с напиращите сълзи. — Само съм изненадана. За мен това ще е чест. — Тя преглътна и се извърна настрани. — А сега ще те оставя да почиваш. Сигурно си изтощена…
Тя почти избяга от стаята. Спря до вратата и се облегна на стената. По лицето й се стичаха сълзи. Трябва да се върне в стаята, може да потрябва на Брин. Още не. След малко ще бъде достатъчно силна да…
— Мога ли да помогна? — Малик седеше по турски на пода, облегнат на стената.
— Колко време си седял тук?
— Всичко на всичко от сутринта. Мислех си, че няма да ти потрябвам, докато не се роди детето. Как е Алис?
— Уморена и щастлива. — Тя преглътна. — Много щастлива. Иска да кръсти детето на мен. Не е ли мило от нейна страна?
— Много мило. — Той се изправи. — Но не бива да плачеш заради това.
— Това не… аз само, малкото момиченце е толкова хубаво! — Адуин си избърса очите с ръце. — Стана ми мъчно. Аз съм много себична. Исках това чудо да е мое.
Малик я взе в ръцете си.
— Може би един ден ще има чудо и за теб.