Тя поклати глава.
— Алис знае, че не е възможно да се случи. Затова дава моето име на детето си. Не иска да се чувствам… Много мило от нейна страна.
— Късаш ми сърцето. Омъжи се за мен, Адуин. Нека опитам да ти дам чудеса!
В нея избухна свирепа болка и тя го отблъсна от себе си.
— Не съм чак такава егоистка. Не бих те обременила с ялова жена.
— Ти си сляпа. Колко пъти трябва да ти кажа, че не бих обвинявал…
— Ще го направиш!
Трябва да се махне. Тя се обърна и изтича по дългия коридор към стълбата.
— Адуин!
Той я последва, изпревари я и застана на горното стъпало, преграждайки й пътя.
— Махни се от пътя ми!
— Никога вече. — Той се взираше право в очите й. — Чуй ме. Бих ценил детето ти над всичко, но в този свят има и други чудеса. Има смях, има обич, има остаряване един до друг. Има живот ден след ден с жена, която ще ме обича и ще се грижи за мен, както аз за нея. Всичко това са чудеса и аз няма да ги изпусна. Ти ще се ожениш за мен, Адуин.
— Не.
— Да.
— А какво ще правиш, ако откажа?
Той погледна тавана, сякаш обмисляше въпроса.
— Ще се хвърля надолу по тези стълби!
Очите й се разшириха при вида на каменните плочи десет метра по-ниско.
— Какво?
— Ако откажеш, животът ми свършва. Какво ми остава?
— Шегуваш се.
— Ти си помисли, че се шегувам и когато застанах на пост на прага ти в Селкърк.
И когато едва не изгори лицето си с главнята.
— Няма да го направиш — пошепна тя.
— Осмеляваш ли се да опиташ?
— Не. — Пак потекоха сълзи. — Луд човек! Не! Ще се омъжа за теб. — Тя падна в ръцете му и го прегърна с всички сили. — Но да не съжаляваш. Обещай ми, че после няма да съжаляваш.
— Разбира се, че няма да съжалявам! — Той я прегърна с любовна нежност и прошепна: — Обещавам ти, Адуин! Никакви съжаления и всички мислими чудеса.
— Възможни — поправи го тя.
Той се усмихна.
— Ти още не познаваш съпруга си.
Епилог
6 май 1068 г. Гуинтал
— Не зная къде да сложа масата за съвещания — каза намръщено Брин. — Като внесем леглото, за нея няма да остане място.
— Изхвърли я в обора — каза Гейдж. — Това е просто купчина боклук.
— Хийвалд не мисли така. — Тя се намръщи. — Нито аз. Не бъди непочтителен.
Той се поклони ухилено.
— Моите извинения на теб и на Хийвалд.
— Ще ти простя, когато намериш място на масата.
Той въздъхна.
— Какво ще кажеш за онази спалня в края на коридора? Дали няма да е прекалено отдалечена за твоя Хийвалд?
— Мисля, че ще е добре.
— Ти знаеш, разбира се, че това е безсмислено. В този замък има много спални. Защо искаш да родиш точно в тази стая?
— Защото е удобна. — Тя се обърна към двамата войници, които чакаха търпеливо до вратата. — Занесете онези парчета в спалнята в края на коридора. — Тя ги погледа как изнасят масата и застана пред гоблена на Хийвалд. — И защото искам да родя сина ти тук, в тази стая.
— Може да е дъщеря. — Гейдж мина през стаята и застана зад нея. Ръцете му погалиха нежно издутия и корем. — Още два месеца няма да знаем.
— Момче ще е. Чувствам го. — Тя му се усмихна през рамо. — Но ще се разочароваш ли, ако е момиче?
Той се засмя.
— Опасен въпрос. Бих бил глупак да ти отговоря.
— Ще се разочароваш ли?
— Ще я обичам както обичам майка й.
— Кажи ми.
Той се престори, че мисли.
— Не, ако ми позволиш да я уча на фехтовка и на стрелба с лък и…
— Няма да ти позволя!
— Боя се, че ще се наложи — подразни я той. — Човек се нуждае от силен съюзник, когато влиза в бой.
Смехът на Брин угасна.
— Ще се наложи ли да влизаш в бой? Да не би Уилям да се кани да отнеме Редфърн на Малик и Адуин?
— Такава възможност съществува винаги. Не му стана приятно, когато дадох Редфърн на Малик. Самата идея един арабин да държи толкова тлъст кокал изобщо не се хареса на неговите барони.
— Ти не се нуждаеше от него, след като се сдоби с Гуинтал и с Белрийв. Уилям го даде на теб, а ти можеш да се разпореждаш със собствеността си както намериш за добре.
— Докато е мой.
— Адуин беше съпруга на саксонеца, който донесе титлата на замъка. Това сигурно значи нещо.
— Нищо не значи. — Гейдж се намръщи. — Бих се чувствал по-добре, ако Малик и Адуин дойдат от изток и влязат във владение. Присъствието на Льофон там е сериозна пречка, но въпросът трябва да бъде решен. Щом конфронтацията свърши, няма да имаме повече грижи.
— Той казва, че на изток лекарите знаят много неща, които ние не знаем — каза Брин. — Той търси чудо за Адуин.
— Моля се на Бога да го намери.
— Мисля, че ще успее. Щастието само по себе си е мощно лекарство. Никога не съм виждала Адуин толкова щастлива. — Почти колкото мен, помисли си Брин. Не, никой не може да се доближи до този блясък. — Искам да отида при тях, след като се роди нашето дете. Искам да бъда до Адуин, когато има нужда от мен.