— Мисля, че започваш да харесваш движението от едно място на друго.
— Възможно е. — Дворът на Уилям се бе оказал интересен за нея, но не бе могла да го понесе задълго. От друга страна, Белрийв беше красив почти колкото Гуинтал, но толкова отдаден на светския живот, че щеше постоянно да има работа като лечителка. — Ако мога да се връщам в Гуинтал.
— Но нали сме тук? — Устните му погалиха ухото й. — Аз изпълнявам обещанията си, Брин.
— Да, изпълняваш ги. — Тя погледна гоблена. На нея ли се усмихваше Хийвалд? Може би това бе игра на въображението или на светлината, тези дни целият свят й се усмихваше. — Мислих дълго и считам, че трябва да кръстим нашия син на него.
— Ако е син.
— Казах ти, че ще бъде. Повярвай ми. Съгласен ли си да му дадем неговото име?
— Хийвалд? Щом искаш.
— Не, не Хийвалд. Много тежко име. Никога не съм го харесвала истински. Мислех, че можем да го кръстим Артър.
— Но аз мислех, че искаш да го кръстим на Хийвалд.
— Докато е бил воин, той е бил известен като Артър. Казах ти, че той и неговите воини захвърлили всички атрибути на дотогавашния си живот, когато дошли тук.
— И имената си в това число?
Тя кимна.
— Животът тук трябвало да започне отново. Той се намръщи замислено.
— Мисля, че съм чувал за този Артър.
— Разбира се, че си чувал. Казах ти, че той е бил много известен.
— Но Британия не е светът. Какво ще кажеш за твоя прародител, неговия главен съветник — Бентар? И той ли си е сменил името?
Тя го погледна изненадана.
— Да, разбира се. Той е бил много лоялен и е направил, както Хийвалд е пожелал.
— И как се е казвал, преди да дойде в Гуинтал?
Тя се сгуши в него със замечтан поглед, отправен към гоблена. Съзерцаваше онези отминали дни и усещаше движението на новия живот в себе си.
— Ами, казвал се е Мерлин.
Послеслов от автора
Артър Британски — истина или мит?
В Британския музей има свезка документи, датирани от 499 или 519 г. (датата е спорна). В един запис, посветен на битката при Бейдън, се разказва как Артър носил Христовия кръст на раменете си три дни и три нощи. По-късно, в средата на осми век, уелският монах Нениъс написал съчинението, известно под името Historia Brittoman. В него Артър е описан като пълководец, но не и като крал, и е назован Артър Войникът.
Документираните доказателства за съществуването на този мистериозен воин са много оскъдни, но легендите изобилстват. Още през 1170 г. игуменът на Тюксбъри пише: „Питам аз, има ли някой, който да не говори за Артър Британеца? Научихме от пътешествениците, завърнали се от Източните земи, че хората от Азия го знаят не по-зле от британците“. Трубадури пеели за него, разказвачи прославяли делата му. Легендата набъбвала и се променяла, докато станала нишка от тъканта на живота ни.
Сигурно никога няма да узнаем колко от тези легенди се основават на истина. Известно е обаче, че Артър е будил чувства и е разпалвал въображението цели четиринадесет века — от ранното средновековие до наше време.
А сега — за моята легенда за среднощния воин. Дали Гуинтал не е Камелот? Или Евълон — островът на лечителите? Монахът брат Джефри от Монмаут казва, че там лекували смъртоносната рана на Артър…
Оставям избора на вас. Всяка легенда трябва да е отворена за тълкуването, за въображението… и за мечтите.