— Ще кажа на Льофон да ти осигури безопасно преминаване до Редфърн. Но не се настанявай прекалено удобно там. Уилям ще раздаде имуществото ти, когато му остане време да плати дълговете си.
Изражението на Ричард помръкна от гняв, преди да се насили да се усмихне.
— Навярно дотогава ще намеря начин да си възвърна това, което е мое. — Той стигна до входа на шатрата. — Не се тревожете, жената ще ви се подчинява. Взел съм мерки, за да е сигурно, че с желание ще излекува сарацина.
Брин усети студения полъх на вятъра, когато той повдигна чергилото и излезе от шатрата.
— Ти го чу — каза Гейдж. — Излекувай го.
Брин прекоси шатрата и коленичи до сарацина. Мъждукащата светлина на свещта разкри изумително привлекателно лице. Под черната брада чертите на ранения бяха почти съвършени. И беше толкова млад, едва прехвърлил двайсетте. Брин усети жестока мъка. Тялото му беше слабо и гъвкаво и би трябвало да прелива от сили.
— Как се казва?
— Не ти е нужно името му, за да го лекуваш!
— Няма да ми казвате какво ми е нужно и какво не е. Ако искате да живее, ще ми дадете каквото искам — рече студено тя. — И тъй, как се казва?
Гейдж помълча известно време и сетне каза:
— Малик Калар.
— Говори ли английски?
— Говори английски, френски, норвежки и още четири езика, за които вие, саксонците, никога не сте и чували. Да не мислиш, че като е неверник, е някой неграмотен дивак?
— Не ме е грижа дали говори езика на ангелите. — Брин внимателно дръпна завивките. — Само искам да ме разбира, когато му говоря. — Тя разхлаби превръзката му. — Аз също не съм саксонка. Аз съм от Уелс.
— То е едно и също.
— Не е едно и също. И никога няма да бъде… — Брин млъкна, като махна превръзката и откри раната. — Мили Боже, очаквате от мен да излекувам това? Гръдният му кош е разрязан като печено месо на банкет!
— Стана преди четири часа и той е още жив. Малик притежава огромна сила. Помогни му и ще оживее.
— Понякога трябва много време, за да умре човек.
Гейдж се пресегна над тялото на Малики я хвана здраво за раменете. Очите му пламнаха срещу нейните.
— Това не са думите, които искам да чуя. Излекувай го! Пръстите му се забиваха в раменете й и тя се бореше да не изкрещи от болка.
— Ако ми счупите костите, няма да мога да направя нищо — тросна се тя. — Той умира. Ако мога да го спася, ще го сторя. Но не защото вие ми заповядвате!
Гейдж се усмихна неприятно.
— А защото ти заповядва твоят красив господар Ричард ли? Ще постъпиш мъдро, ако ми се подчиняваш. Той вече не е твой господар.
— Той никога не е бил мой господар. Никой мъж не ми е господар. — Брин го изгледа яростно. — С този разговор пилеете ценно време. Не е нужно да ме плашите, за да ме накарате да пожелая доброто на това момче. Не мога да не го направя. Аз съм лечителка. Това ми е работата. Сега поръчайте да донесат гореща вода и чисто платно за превръзките.
Той я погледа втренчено няколко мига и сетне ръката му я пусна.
— Свещеникът почисти раната.
Брин беше спечелила. Той щеше да я остави да си върши работата.
— Значи ще я почистя отново. Ако сарацинът умре, не искам да ме винят за чужди грешки. Забелязала съм, че при свещениците чистотата не е задължително изискване. — Тя свали шала си. — Ще ми трябва огън навън до шатрата и малко гърне, в което да приготвя билките и мехлемите си.
— Той може да умре, докато бъркаш своите отвари.
— Да не би да очаквате да щракна с пръсти и той да скочи жив и здрав? Ще почистя раната и тогава ще сложа мехлема, който имам готов, но ще ми трябва още много. — Тя додаде уморено — Ако доживее до утре.
— Той не трябва… — Гейдж се обърна и Брин не можа да види добре профила му в тъмното. Запъвайки се, той каза: — Не съм стиснат. Добре ще те възнаградя, ако Малик оживее.
Агония. За първи път откакто бе влязла в шатрата, Брин усети някакво друго чувство, освен гняв и безсилие зад каменната фасада. Той истински обичаше този сарацин.
— Пазарите се с мен за човешки живот?
— Защо не? Всички ние почваме да се пазарим още в люлката! — Гейдж обърна глава и неумолимата маска бе отново на мястото си. — Колкото повече остаряваме, толкова повече искаме и толкова по-висока цена сме готови да платим. — Той обърна глава към отвора на шатрата. — Ей там, надолу по хълма, лежат мъртвите и осакатените. Ето цената, която пожелаха да платят Харълд и Уилям за това парче саксонска земя.
На Брин й се искаше да не й бе напомнял за това бойно поле. Тя се бореше с гнетящото я чувство, откакто бе влязла в шатрата. Сега то отново се втурна в нея и едва не я превзе. Кръв. Болка. Смърт.
Гейдж изруга тихо.