Тя посегна и докосна слепоочието на Малик. Усети слабия пулс под пръстите си.
— Сега е в безсъзнание — прошепна тя. — Какъв странен, тревожен приятел имаш, Малик. Мисля, че ще ни е много по-добре без него. Само ще си седим тук, ще си говорим и от време навреме ще втриваме по малко от моя специален мехлем в грозната рана. Всъщност на теб не ти се иска да бъдеш там, където си сега. Може да ти изглежда спокойно и приятно, но тук те очакват толкова много неща. — Тя премести ръката си малко над раната. — А сега, за какво ще говорим? Не за битки. От тях ми се гади почти толкова, колкото и на тебе. Да ти разкажа ли за моя Гуинтал? Скоро ще се върна там и вярвам, че и на теб ще ти хареса. Може и да е като мястото, където си сега. Не, там е много по-хубаво. — Брин се настани по-удобно до него. — В горите е хладно и тихо, и въпреки това зад всеки ъгъл откриваш по нещо чудно… цвете, което цъфти нощем, или птица, която никога преди не си виждал. Сетне вървиш нататък и срещаш водопад, който скача върху скалите, искрящи на слънчевата светлина…
Леденостуденият въздух, който го лъхна на излизане от шатрата, не охлади ни най-малко гнева на Гейдж.
Искаше му се да удуши тази жена. Беше на косъм от това да я хване за гърлото и да стиска, докато започне да проси милост.
— Нима ви изхвърли? — попита лорд Ричард.
Гейдж погледна нетърпеливо към лагерния огън, където седеше Ричард, протегнал ръце към пламъците.
— Боях се, че ще се отнесе грубо с вас — каза той. — Никога не позволяваше на някой да стои в стаята, докато се грижеше за жена ми. Ако не бе дар от бащата на жена ми, щях да я накажа за това й поведение. Някога лорд Келс беше най-силният барон в южна Англия и не исках да го обиждам, като я нараня. Но трябваше да…
— Какво правиш още тук? — попита грубо Гейдж. Той бе достатъчно раздразнен и без помощта на този красив Юда, който кръжеше около него. — Мислех, че си напуснал лагера.
— Отдалечих се малко по пътя, но се върнах. Реших, че може да съм ви от помощ. — Ричард се усмихна. — Не е редно да се дава дар, без човек да е сигурен, че ще донесе удовлетворение.
— Ако точно този дар не донесе удовлетворение, може и да си пожелаеш да не си се връщал. — Сетне Гейдж додаде през стиснати зъби: — Не ми харесва, че не присъствам, докато тя го лекува и няма да съм доволен, ако Малик умре в ръцете на тази робиня.
Усмивката на Ричард само леко помръкна.
— Затова се върнах. Вярвам, че тази жена ще излекува приятеля ви, но ако не го направи, вие… — Той вдигна ръце, когато изражението на Гейдж се изопна. — При минималния шанс Господ да реши да прибере сарацина, исках да съм сигурен, че съм ви казал — жената притежава и други умения.
— Умения?
— Умението да ви успокои в страданието ви по най-желания начин. Несъмнено сте забелязали колко привлекателна е.
— Не. — Гейдж едва бе усетил физическото присъствие на жената. Тя беше преди всичко лечителката, възможната спасителка на Малик. Трябваше да направи усилие, за да си припомни по-подробно образа на високата, слаба жена, облечена в груба кафява вълнена рокля. Спомни си очите й. Огромни златистокафяви очи, които го изгаряха и срещаха неговите с гняв и гордост. При спомена отново го прониза гняв.
— Забелязах, че е прекалено дръзка и неуважителна.
— Дължи се на селската й уелска кръв. Не е имала нищо лошо наум. — Ричард додаде бързо. — А дързостта не е лошо качество за жената при подходящи обстоятелства. Така е по-лесно да я обучиш как да доставя удоволствие. — Той се усмихна чувствено, като понижи глас. — Обича да докосва и да я докосват. Стегната е като ръкавица и съм направил така, че да знае как да не отегчава мъжа в леглото.
— А какво правеше болната ти съпруга, докато ти обучаваше тази жена?
Ричард сви рамене.
— Не съм обладавал Брин в същата постеля. Съпругата е предназначена да ражда деца, а жена като Брин е за забавление. Завиждам ви. Ще ми липсва.
Този мъж го отвращаваше. Вярно, че не беше рядкост да използват робините за леглото, но го отблъскваше безсърдечието на Ричард спрямо неговата съпруга. Той му напомняше за Хасан — началникът на робския пазар в Константинопол. Гласът му беше студен, когато каза:
— Нямам желание да спя с робинята. Искам само нейните умения да лекува.
— О, разбира се. — Ричард незабавно се сви. — Просто исках да се уверя, че знаете пълната цена на Брин.
А и за да подсигуриш собствената си безопасност, ако Малик умре в ръцете й, помисли си цинично Гейдж. Не бе лоша тази идея; женското тяло винаги беше ценна разменна монета. Саксонецът просто бе сбъркал, като мислеше, че спането с една жена е достатъчно висока компенсация за загубата на приятел.