Брин погледна на север и се почуди как ли е Адуин. Ричард със сигурност нямаше да я остави да умре, тъй като вярваше, че може да плаши Брин само докато жена му е жива. Брин притисна с ръце пулсиращите си слепоочия. Трудно й бе да повярва, че едва вчера беше в Редфърн и спокойно изпълняваше задълженията си. Беше завършила една битка и внезапно всичко в живота й се промени. Беше изтръгната от познатото си обкръжение и захвърлена брутално тук, при този нормандец, който я наричаше своя робиня. Какво ли щеше да й се случи?
Е, тя нямаше да стои така и да хленчи. Тази промяна на обстоятелствата може и да не е толкова лоша, колкото изглеждаше. Дори бе възможно с този нормандец да й се отвори по-скоро възможност да избяга и да се върне в Гуинтал. Не че я беше грижа за Редфърн.
Но тя се тревожеше за Адуин. Беше се борила да я държи далеч от себе си, но бе дълбоко привързана към тази жена и я жалеше. Знаеше, че трябва да й помогне.
Брин тръсна уморено глава. Беше прекалено объркана сега, за да оцени ситуацията и да си измисли план. Трябваше да живее ден за ден, докато си изясни накъде да върви.
Малик гледаше омаяно след Брин, докато тя излизаше от шатрата.
— Не се колебае да говори това, което мисли, нали? Никога преди не съм чувал жена да се разпорежда с теб така. Коя е тя?
Устните на Гейдж се изкривиха язвително.
— Моята робиня.
Малик премигна.
— Изумително. А казал ли й е някой това? Вероятно е объркана относно взаимоотношенията ви. Бих се заклел, че според нея ти си роб.
— Скоро възнамерявам да изясня нещата — Гейдж оправи завивката на Малик. Господи, той щеше да оживее. Прекалено хубаво бе, за да е истина. — Не бива да говориш.
— И тя каза така. — Погледът на Малик все още бе забит във входа на шатрата. — Но сега се чувствам много по-силен и любопитството ми е събудено.
— Господ да ни е на помощ. — Гейдж въздъхна и отвърна: — Била е робиня на лорд Ричард от Редфърн. Ние го пленихме в битката и той размени жената срещу свободата си. Уверяваше, че е изкусна лечителка и изглежда е казал истината. Бих дал всичко, за да оздравееш.
— Тя ли ме спаси?
— Така изглежда.
— О, един ангел до мен — рече Малик. — Трябваше да се сетя, като видях лицето й. Тя просто сияе.
— Сияе ли?
— Не си ли забелязал? Когато се усмихна, беше…
— Не се е усмихвала.
— Така ли? — намръщи се Малик, объркан. — Сигурен съм, че се усмихваше. Беше ми топло, сякаш ме огряваше слънцето.
— От треската е.
— Не. — Изражението на Малик се проясни. — Е, добре де, няма значение. Ще разбера, като я видя отново.
— Какво да разбереш?
— Дали стрелата на Купидон ме е уцелила в сърцето.
— Мили Боже. Не почвай пак.
— Този път е различно.
За Малик винаги беше различно и Гейдж вече предугаждаше неприятностите, които се задаваха на хоризонта. Почувства се длъжен да му отвори очите:
— Тя не е ангел. Когато не се грижи за съпругата на лорд Ричард, забавлява с курвенските си номера своя господар. Той ме увери, че е много добре обучена в това отношение.
— Бедната девойка.
— Тази бедна девойка има език, остър като кинжал.
— Какви други оръжия има една робиня? Своето тяло, езика си… — Той погледна въпросително Гейдж. — Обикновено не си толкова строг към хората, които са по-малко щастливи от теб. Защо тази жена…
— Казах ви да не му позволявате да говори. — Брин влезе в шатрата с дървен съд в ръце. — Излизам за малко оттук и като се връщам, ви намирам да си бъбрите. Искате да развалите цялата ми работа ли? Не трябваше да ви оставям насаме с него.
— Той казва, че се чувства по-силен. — Господи, май всъщност се отбраняваше от тази жена.
— Разбира се, че се чувства по-силен. Те винаги се чувстват по-силни, отколкото са. Трябва да подхранваме тази сила. — Брин коленичи до леглото на Малик. Гласът й се промени, стана по-нежен, когато му заговори. — Сега ще ти дам от този бульон и трябва да изядеш всичко. Знам, че не си гладен, но всяка трошичка, която поемеш, ще ти даде сили. Разбираш ли?
Малик кимна с поглед, съсредоточен върху лицето й.
— Разбирам.
Брин започна внимателно да му налива в устата от бульона.
Гейдж остана до леглото няколко минути, но скоро започна да се чувства напълно излишен. Жената не му обръщаше внимание, а Малик бе изцяло погълнат от бульона и от своя ангел. Гейдж се изправи и се оттегли към собственото си легло в другия край на шатрата. Съмняваше се, че някой от двамата е забелязал преместването му.
Седна с кръстосани крака и загледа как жената храни Малик.
Излъчване ли? Вероятно треската е накарала Малик да използва тази дума за Брин от Фокхар. Да, Гейдж й признаваше огъня на жизнеността, но изражението й не излъчваше човешка доброта. Тя беше напрегната, почти строга и той усещаше непоколебимата воля, която бе почувствал, откакто тя влезе в шатрата. Обаче сега, като я изучаваше, успя да види привлекателността, която лорд Ричард бе опитал да използва като примамка. Светлокестенявата й коса, завързана небрежно назад, беше приятно гъста и падаше почти до талията й, а свободната кафява рокля, която бе облякла, прилепваше към едрите й гърди и силното й тяло. Устните й бяха големи, но добре оформени и в останалите й черти имаше приятна симетрия. Кожата й не бе с цвета на бледия алабастър, възпяван от трубадурите, но златистият й тен беше почти блестящ в полумрака на шатрата. Навярно този блясък беше сиянието, което Малик видя в нея.