— Аз я харесвам — рече просто Малик.
— Имаш странни вкусове.
— Знам. — Малик грейна. — Защо иначе бих избрал теб за свой приятел? Известно е, че и ти не си без бодли. Аз реших, че съм изпратен на този свят, за да обичам демони.
— Ти си пратен на този свят, за да измъчваш и ядосваш. — Гейдж погледна встрани от Малик. — Искаш ли да ти дам тази жена?
— Не. — Малик присви очи към Гейдж. — Ти почувства облекчение. Интересно.
— Сигурен съм, че няма да ми спестиш това, което имаш предвид с тази забележка.
— Естествено. Не споделям ли всичко с теб? Струва ми се интересно, че се опитваш да гледаш на Брин просто като на жена без лице, а не като на човек, и че не ти се иска да я отстъпиш.
— Глупости. Не бих ти предложил да ти я дам, ако исках да я задържа.
— Освен ако не си объркан относно нея. Ти цениш моя живот, а тя го спаси. Навярно като ми я даваш, премахваш изкушението от пътя си?
— Мислиш, че искам да спя с нея ли?
— Аз знам, че искаш да спиш с Брин — рече тихо Малик. — През последните четири дни нямах какво да правя, освен да лежа тук и да те наблюдавам. Добре те познавам, Гейдж. Рядко бих сбъркал желанието, когато го виждам толкова често у теб.
Гейдж сви рамене.
— Откакто сме стигнали в Англия съм без жена, а тя има хубаво тяло. Това е естествена реакция.
— Аз съм последният, който ще търси аргументи. Лъстта е напълно естествено нещо, но гнева намирам смущаващ. Защо ненавиждаш желанието си да спиш с нея?
— Аз ненавиждам… — Той спря и сетне добави грубо: — Е, сигурно е така. Защо е толкова важно? Да не би да се опитваш да ме отклониш?
Малик тръсна глава.
— Смятам, че трябва да спиш с нея и да се свърши цялата тази история. Щом се заситиш, ще станеш по-мил с нея, а мисля, че тя го заслужава.
— Изненадан съм, че не ме молиш да я освободя.
— В една земя, опустошена от войната? Тя е в безопасност при теб. Може би по-късно… — Той се прозина. — Цялото това бърборене ме уморява. Върви си. Искам да поспя…
Гейдж стана и тръгна към отвора на шатрата.
Брин бе застанала до огъня и енергично бъркаше някаква смес в едно гърне. Той стоеше и я наблюдаваше.
Тя движеше в кръг ръцете си, които бяха твърди и здрави. Вдигащата се пара къдреше косите по слепоочията й, а вълнената й рокля прилепваше към едрите й гърди и очертаваше зърната им.
Тя обича да я докосват.
Стегната като ръкавица.
Спи с нея и да се свършва с това.
Гейдж се втвърди до такава степен, че усети болка. Дори не бе сигурен в кой момент осъзна, че я желае. Дали беше този следобед, когато докосна косата й? Да, тогава я пожела, дланта му потрепери, когато се допря до копринената мекота. Но той се опита да не обръща внимание на това, да се върне към безсилието и гнева, които бе изпитвал преди. Не му харесваше, че желае тази жена с подобна отчайваща сила, предвкусвайки как ще я притежава.
И все пак, защо продължаваше да се съпротивлява? Тя не представляваше никаква реална заплаха за него. Бе негова собственост. Защо просто не я вземе, не я занесе в шубрака и не й се насити, както го бе посъветвал Малик? Тя не беше някоя девица, която би припаднала при докосването на мъж. Бе обучена да доставя удоволствие на Ричард от Редфърн и той би се обзаложил, че вкусовете на този кучи син са толкова изкривени, колкото и моралът му. В него кипна гняв при тази мисъл. Ревност ли бе това, чудеше се той. Невъзможно. Никога не беше ревнувал жена.
— Нямате ли друго занимание, освен да стоите там и да ме зяпате? — попита тя, без да вдига поглед от онова, което бъркаше.
Гейдж изведнъж се подразни. За Малик винаги намираше нежни и добри думи, дори с Льофон беше любезна. Грубостите бяха само за Гейдж.
— Какво правиш? — Гейдж направи гримаса, като видя как откъсва листа и ги пуска в тенджерата. — Нали няма да мажеш с тази гадост раната на Малик?
— Да, и то до последната капка. — Брин започна да бърка сместа с нова сила. — И не е необходимо да ме наблюдавате непрекъснато. Да не мислите, че се каня да го отровя?
— Не. — Той сви рамене. — Но той може и да си го помисли, ако му го натрапите.
— Той знае, че правя най-доброто за него. — Брин погледна надолу. — Дори и вие да се съмнявате в мен.
— Как мога да се съмнявам в теб? — попита насмешливо Гейдж. — Когато Малик ме уверява, че си или светица или ангел. — Той седна на земята и обви колене с ръце. — Това би било светотатство и незабавно ще бъда хвърлен направо в ада.