Брин ставаше слаба и глупава. Разбира се, че ще го преживее. Щеше да участва само тялото й. Той не може да й отнеме нищо наистина важно.
Освен това нямаше защо да мисли за това точно сега. Беше избягнала опасния момент. Щеше да се справи със следващата битка, когато тя дойде.
— Какво има в този мехлем? — Малик сбърчи нос, когато Брин намаза малко каша върху раната. — Миризмата му се носи до небето!
— Само сварени билки и вода. — Брин продължаваше да гледа в раната, като внимателно избягваше погледа на Гейдж. Защо не спираше да я наблюдава?
— Какви билки?
— И да ти ги кажа, няма да ги знаеш — отвърна тя.
— Може и да ги знам. Моите сънародници са далеч по-опитни лечители от французите, а се съмнявам, че англичаните са по-изобретателни.
За да го разсее, Брин бързо каза:
— О, че тази смес ти мирише, нали? В особено тежки случаи тя се използва като заместител на водата.
— Какъв заместител? — попита стреснато Малик.
Брин се опита да удържи усмивката си.
— Кучешка урина.
— Ах, така ли? — Внезапно му хрумна нещо. — Сега състоянието ми не е особено тежко, но преди няколко дни беше такова. Ти…
— Урината също така се използва за изчистване на злите духове от вътрешностите. В такива случаи се смята за абсолютно задължително да се приеме четвърт чаша, смесена с месен бульон.
— Бульон. — Очите на Малик се разшириха тревожно. — Не е възможно да съм бил толкова зле.
Брин поклати скръбно глава.
— Ти беше почти мъртъв. Какво друго можех да направя?
Малик преглътна мъчително.
— Сигурно нищо.
Той изглеждаше толкова поразен, че Брин не можеше да продължава с това. Тя отметна назад глава и се разсмя.
— Бъди спокоен, не съм го използвала. Не съм съгласна, че кучешката урина влияе на раните.
— Слава Богу — рече разпалено Малик.
— Има и други съставки, които са също толкова добри. — Брин изчака и сетне попита: — Искаш ли да знаеш какво точно съм използвала?
— Май че не.
Тя се усмихна.
— Много умно.
— Така ли? — попита смаян Малик.
— Тялото ти е достатъчно напрегнато. Не бих искала да те тревожа с неща, които не можеш да промениш. — Тя свърши с превръзката. — Ето. С това трябва да изкараш нощта. Ще отида да донеса вечерята.
— Май не съм гладен.
— Разбира се, че си гладен. — Брин стана и лицето й се озари от внезапна усмивка, когато го погледна. — Само заешко задушено с ароматни треви и нищо друго, обещавам ти.
— Аз ще го донеса. — Гейдж рязко стана и тръгна към входа. — Не искам да прекъсвате интимния си разговор.
Брин се напрегна, когато той мина покрай нея и я докосна. Бъбрейки с Малик, почти бе забравила мълчаливото присъствие на Гейдж, но той не би позволил да бъде забравен. Той присъстваше там властен, налагащ се. Тя се опита да го спре, запъвайки се:
— Това е мой дълг. Не си правете труда.
— Ако смятах, че си правя труда, нямаше да предложа — отвърна грубо той. — Не съм свикнал да върша неща, които не искам. — Стоеше и я гледаше ухилен. — Освен това трябва да говоря с Льофон. Призори ще местим лагера.
Очите й се разшириха от шока.
— Тръгваме след Уилям ли? — попита Малик.
— Не, уморих се от това място. Ще си направим лагер в гората на няколко мили оттук.
— Ние? — Брин прошепна и лъчезарна усмивка озари лицето й. — Наистина ли?
— Казах го, нали? Защо трябва да повтарям?
— Няма причина, наистина.
Гейдж се поколеба, като все още се взираше в грейналото от радост лице на Брин, преди да се обърне и да излезе от шатрата.
— Досещам се, че ти си поискала да напуснем това бойно поле — каза Малик.
Тя кимна, все още загледана към мястото, където беше стоял Гейдж.
— Но не мислех, че ще го направи. Много неприятности ще си създаде, за да премести лагера, а аз нямах определена причина да го поискам.
— Тогава защо пожела да се преместим?
— Ти не би могъл при… — Брин срещна погледа му. Навярно той би я разбрал. Никога преди не бе срещала по-чувствителен и нежен човек от Малик. — Тук върлува смъртта. Това ме натъжава.
Малик бавно кимна, като я изучаваше.
— Мисля, че наистина те натъжава, дори нещо повече.
Брин беше права за неговата чувствителност. Всъщност той виждаше прекалено много. Тя смени темата.
— Не знам защо се съгласи да се преместим. Той е непреклонен човек.
— Не отричам тази истина. Обаче може да е искал да ти достави удоволствие. — Малик замълча за миг. — Това се прави често, когато двама души се сближават.
Брин усети как бузите й пламват. Не беше осъзнала, че Малик е усетил чувствеността в отношението на Гейдж.