— Когато се съединява с жената, мъжът не се интересува от нейното удоволствие — рече тя задъхано. — А и вярвам, че твоят господар Гейдж едва ли харесва ритуалите. Прави ми впечатление на груб мъж, който би обладал жената както в леглото, така и в купа сено.
Малик поклати глава.
— Грешиш. Видяла си само воина. Ще разбереш, че Гейдж представлява… много повече.
— Нямам желание да научавам повече.
— Може и да нямаш избор — рече меко Малик. — Той те желае.
— И единствено това има значение, така ли? Мъжът посяга и взема, защото желае? Ами ако аз не желая? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Не е честно.
— Не си ли открила, че животът много рядко е справедлив?
— Да, така е. — Тя пое дълбоко дъх и се насили да се отпусне. Знаеше, че се гневи напразно и се изненада, че е изпуснала нервите си. Емоционалните й реакции сякаш ставаха все по-бурни, откакто бе захвърлена в тази ситуация. — Затова човек трябва понякога да го направлява в правилната посока. — Брин се обърна, за да го погледне. — Ти не си като него. Ще ми помогнеш ли?
— Няма да ти помогна да избягаш. Тук, при нас, си на сигурно място. — Той направи гримаса. — И ако останеш, ще се обзаложа, че до края на седмицата ще влезеш в леглото на Гейдж.
— Още не мога да избягам — намръщи се тя. — В Редфърн имам задължения…
— Задължения ли?
Тя не обърна внимание на въпроса и продължи бързо:
— Кажи ми какво иска той.
Малик вдигна вежди.
— Ако не си девствена, знаеш какво иска.
Червенината по бузите й стана още по-силна.
— Не, нямах това предвид. Жените всъщност не са важни за мъжа, освен в този кратък миг. Не мога да се боря с него, докато не знам какво иска.
— И възнамеряваш да му го дадеш ли?
— Трябва да знам.
— Той е мой приятел. Не е редно да заговорнича против него.
— Аз ти спасих живота. Без мен щеше да умреш.
— Вярно е. — Палава усмивка озари брадатото му лице. — А и един малък конфликт винаги прави живота по-интересен.
Брин въздъхна облекчено.
— Ще ми помогнеш?
— Какво иска Гейдж ли? Той е вече много богат, а сега стана и барон.
— Не питах какво има, питах какво иска. Не познавам човек, който да не иска повече от това, което има.
— Ти можеш да бъде също толкова цинична, колкото и моят приятел Гейдж. — Малик я изучаваше. — Не, сигурно не, ти май все още искаш да вярваш в мечти.
— Мечтите тук нямат нищо общо. Какво иска той?
Малик помисли.
— Той мисли, че иска да бъде крал.
— Мисли?
— Всички в селото странят от него, а сетне и баща му се отказа от него. Когато те набутат в калта, е съвсем естествено да искаш да се издигнеш до положение, което да не позволява това да се повтори.
— Но не всички имат амбиции за трона — рече сухо Брин.
— Не всеки е роден да управлява. Гейдж винаги е съзнавал способностите си, което прави положението му още по-тежко. — Малик се засмя странно. — Кажи ми, мила лечителко, можеш ли да дадеш на някой мъж трона?
— Не, но бих могла… — тя се намръщи. — Може ли да му се вярва?
— Какво?
— Ще удържи ли на думата си?
Малик я гледаше втренчено, заинтригуван.
— Може да му се вярва.
— Сигурен ли си? — настояваше тя.
— Много пъти съм залагал живота си на това. Твоето присъствие тук е само поредното доказателство — отвърна тихо Малик. — Никога не е нарушавал обещанията си.
Съкровището? Дори да успееше да убеди нормандеца да й обещае, щеше да е риск. Клетвите, дадени на жени, винаги имаха по-ниска стойност от онези, дадени на мъже. Ами ако реши да не се пазари с нея и се опита да й изтръгне тайната, както бе направил Делмас?
Брин потрепери при мисълта за цялата тази безпощадна власт, насочена към нея. Не искаше да излиза на арената с Гейдж Дюмон. Трябва да намери друг изход.
— Ти се боиш — каза Малик. — Не трябва. Ако отидеш в леглото му с желание, той ще се отнесе нежно с теб. — Той се усмихна. — Но и това няма да е вечно. Гейдж много бързо се отегчава от жените. Независимо колко си изкусна, няма да го задържиш дълго.
Изкусна ли? Тя на практика не знаеше нищо за уменията в леглото, нито пък искаше да се научи. Почувства обаче облекчение, като разбра, че ако поне не можеше да го избегне, изпитанието й щеше да е кратко.
Но тя щеше да го избегне. Отказваше се от битката, преди да е започнала. Гейдж Дюмон изглеждаше страшен само защото тя бе толкова уморена от битки. Той може и да бе безпощаден, но тя не усещаше в него злото, което виждаше у Ричард. Трябваше да гледа на нормандеца като на възможност, а не като на непобедим съперник.
— Изобщо няма да го задържа — додаде тя. — Благодаря ти. Беше мил.