— Аз съм винаги мил. Отдавна разбрах, че милото отношение е единственият дар, за който човек никога не съжалява. — Той направи гримаса. — Но трябва да те предупредя, че Гейдж невинаги се съгласява с мен, когато този дар предизвиква много неприятности. Приема, но не се съгласява.
— Учудена съм, че приема.
— Защото познаваш само воина — повтори той. — Той е също търговец, поет, музикант… още много неща.
Е, тя скоро щеше да се запознае с търговеца, ако реши да се пазари за това, което й бе най-скъпо на този свят.
— Но ако мислиш, че съм мил, можеш да ми направиш една услуга. — Малик я погледна умолително. — Моля те.
— Какво искаш от мен?
— Обещание. Относно бъдещите съставки на бульона ми…
Брин седеше в ъгъла на шатрата и решеше косата си, както правеше всяка вечер, преди да си легне.
Гейдж гледаше как Брин вдига ръката си и зъбите на гребена се забиват в гъстата й светла коса. Няма по-чувствен звук на света от шумоленето на гребена през коприната на женските коси, помисли си Гейдж.
Чувствен и възбуждащ.
Щом я обладае, щеше да спре да се тормози. За него тя няма да бъде нищо повече от курвите, които следваха войниците. Трябваше да използва нейното предизвикателство този следобед, да я отнесе в шубрака и да вземе своето. Защо, по дяволите, не го стори?
Тя се засмя на нещо, което каза Малик и сетне посегна, за да прокара леко гребена през тъмната му брада.
При тази малка интимност Гейдж потрепери от ярост. По дяволите, тя непрекъснато докосваше Малик. Той скочи на крака, духна свещта и шатрата потъна в тъмнина. Но не беше достатъчно тъмно. Той все още виждаше тялото на Брин да се мярка над Малик.
— Тя не беше свършила — запротестира Малик. — Защо угаси светлината?
— Време е да спим.
— Още няколко мига нямаше да имат значение.
— Има значение. Утре призори вдигаме лагера. Ако смята да флиртува цяла нощ, да не е искала да се местим.
— Брин не флиртува, а и няколко минути не са… — Малик спря, защото тя му махна с ръка.
— Не е важно — рече Брин. — Трябваше да ми кажете, че ви преча.
Гласът й, идващ от мрака, бе гладък като мед, но в него липсваше сладостта. Не, той имаше остротата и силата на хубава бира.
— Ти не ми пречиш.
Но Брин му пречеше. Всичко в нея го тревожеше. Начинът, по който се движеше, предпазливостта на погледите изпод вежди, които му хвърляше и които противоречаха на дързостта в думите й, уханието на сапун и билки, който излъчваше…
— Но вие казахте, че…
— Лягай си.
Брин се поколеба и сетне се мушна в леглото до Малик.
— Не! — Гейдж пое дълбоко дъх и сетне се опита да овладее грубостта в тона си. — Няма причина да спиш при Малик сама. Каза, че той вече не е в опасност.
— Има причина. Още не е дошло времето да го оставя.
— Кажи ми, спиш ли с всички хора, за които се грижиш?
— Да.
— Колко приятно за мъжете.
Малик се намеси.
— Гейдж, нека…
— Остави го.
— Няма да го оставя.
Гейдж застина.
— Не ми се подчиняваш?
— Гейдж, ласкае ме това, че ме смяташ за способен да бъда някаква заплаха за това хубаво момиче, но аз…
— Мълчи, Малик.
— Да, не ви се подчинявам — рече свирепо Брин. — Аз знам какво е най-добре за него и няма да го оставя, докато не преценя, че е безопасно.
— И това, че се притискаш до него, и то ли го предпазва от опасност?
За момент тя не отговори, а когато го направи, сякаш думата беше изкарана със сила от нея.
— Да.
— А твоите хубави лекарства и билки? Няма ли те да свършат работа?
— Аз не… не е същото… защо не можете…?
— Изглеждаш мъничко объркана. Навярно бъркаш собствените си желания с нуждите на Малик.
— Не. — Гласът й трепереше. — Не смятате ли, че бих ви отстъпила по този въпрос, ако можех? Правите ми услуга, като тръгвате от това място и аз ви дължа благодарност. Но не мога, за него все още не е безопасно да го оставям сам през нощта.
— Защо?
— Понякога идват драконите.
— Драконите ли?
— Те не са истински зверове. Не съм сигурна, че съществуват, но има други дракони. Слабост, възпаление и… — Гласът й се снижи до шепот. — И смърт. Издебват момента, когато най-малко ги очакваме и тогава нападат.
— А ти мислиш, че можеш да държиш тези зверове на разстояние, като докосваш Малик ли?
— Не съм казала това — отвърна бързо Брин с нотка на паника в гласа. — Никога не съм твърдяла, че мога да лекувам с докосване.
— На мен ми прозвуча точно така.
— Това би ме направило магьосница. А аз не съм магьосница. Господ единствен може да лекува.
— И въпреки това Малик се кълне, че изцелението му е истинско чудо.
— Остави я на мира — каза Малик.
— Защо, когато разговорът става толкова интересен? — Гейдж се опита да види изражението й, но лицето й беше само едно бледо петно на лунната светлина. — Кажи ми още нещо за тези дракони, с които се бориш.