Брин не отговори.
— Или ще искаш да ми разкажеш какво има в тази смес, с която излекува Малик?
— Не ме ли чувате? Той още не е излекуван.
— Но тъкмо мехлемът го лекува.
— Разбира се, че е мехлемът.
— Добре. Значи няма да имаш нищо против да го оставиш и да спите разделени тази нощ.
— Не мога… — Тя спря и отново замълча. Най-сетне каза: — Няма да го оставя. Не мога да ви помогна да мислите другояче. Ако искате да вярвате, че съм магьосница и съм го излекувала с магия, тогава вярвайте.
— О, не вярвам в това. Магията не съществува. — Гейдж направи пауза. — Но ти вярваш, нали?
— Ако вярвах в подобно богохулство, църквата щеше да ме изгори на клада.
— Не и ако си способна да вършиш чудеса само за тяхна облага — рече цинично той. — Но провалиш ли се веднъж, боя се, че ще отидеш на кладата.
— Аз не съм магьосница. Дължи се на мехлема. — Брин додаде бързо. — А спя до приятеля ви, защото той може да се събуди разстроен и да има нужда от мен. Толкова е просто.
— Това е разумно, Гейдж — рече Малик. — Както каза тя, дължи се само на желанието да ме предпази от някакво зло.
Брин не казваше истината и ако наистина вярваше, че притежава магьоснически умения, той едва ли можеше да я вини. Вещиците или бяха обожавани, или презирани, но хората винаги се страхуваха от тях. Страхът можеше да бъде смъртоносен враг.
— Никак не е просто. — Гейдж легна в постелята си. — Но е много интересно. Така или иначе, спи с Малик… тази нощ.
Брин отново се настани, но той усещаше бдителността у нея дори на разстоянието, което ги отделяше един от друг.
Тя трябваше да бъде нащрек. Тази вечер му беше дала още едно оръжие. Не че му бе необходимо. Тя му беше робиня, а той — неин господар. И въпреки това започваше да мисли, че би използвал всяко оръжие, преди да свършат един с друг.
— Шшт — прошепна Малик. — Всичко ще бъде наред.
Той я успокояваше, осъзна разгневен Гейдж. Отново той беше негодникът, а Малик — благородният рицар. Е, защо не? Не го засягаше, че тя смята Малик за приятел, а него за враг. Той не желаеше нито доверието, нито добрата й воля. Искаше само да разтвори бедрата й и да се изгуби в нея. И както вече се бе убедил, страхът бе съюзник, който рядко изневерява. Нека се страхува от него, ако това ще го доведе до целта.
Прошумоляване в тъмното; тя се приближаваше към Малик.
Гейдж сподави дивия прилив на гняв и се насили да затвори очи и да забрави за тях двамата. Утре щеше да я обладае и да свърши с това. Тогава нямаше да го интересува дали е спала в обятията на Малик.
Четвърта глава
— Добре ли е той? — Гейдж се спря до каруцата, за да погледне намръщено Малик. — Как понася пътуването?
— Добре съм — отвърна бързо Малик. — Чувствам се отлично.
— Не съвсем — рече Брин. — Много се уморява. Мислех, че тези гори не са толкова далеч. Изглеждаха тъй близо. На около час път.
— Добре съм — каза Малик с усмивка. — Пътуванията винаги ми дават сили.
— Може би трябваше да изчакаме още един ден — промълви Брин. — Но той спа добре и помислих, че…
— Ще стигнем след час — прекъсна я Гейдж и отклони коня си от каруцата.
Брин се намръщи, докато го гледаше как се отдалечава.
— Той ти е сърдит.
— И с право. Трябваше да му кажа, че не си достатъчно силен, за да пътуваш.
— Бих се обзаложил, че неудоволствието му няма нищо общо с моето здравословно състояние. — Малик се усмихна леко. — И се дължи изцяло на факта, че не е спал тъй добре, както аз спах снощи.
— Искаш да кажеш… — Брин спря, като осъзна колко глупава е била. Похот. — Тогава заслужава да не се чувства добре. Не разбирам защо мъжете винаги се ръководят от долницата си. Светът щеше да е много по-приятен, ако понякога мислеха, вместо да чувстват.
Малик се ухили.
— Осъзнавам, че ние, мъжете, сме безкрайно примитивни създания в сравнение с вас, сладките девойки. Трябва да ни простите. Сигурен съм, че Бог ни е създал такива, за да осигури съществуването на децата си на земята през тези опасни времена. — Усмивката му изчезна. — Но точно това време не е толкова опасно за теб, колкото си мислиш.
Брин отклони погледа си от него.
— Не знам за какво говориш.
— Снощи беше много уплашена. И не спа добре. — Когато тя не отговори, той я попита: — Притежаваш ли магически способности?
— Не, разбира се.
Малик я изучаваше.
— Все още си уплашена. Защо? Ти спаси живота ми. Никога няма да те предам.