— Сега мислиш така. По-късно може да е различно.
— Не и с мен. Повярвай ми, Брин.
Брин го погледна отново. Почти му вярваше. Мили Боже, нуждаеше се от някого, с когото да поговори. Толкова самотна беше.
Но какви бяха тези мисли? След всичките изпитания, които бе преживяла, нищо ли не научи? На никого не можеше да вярва. Тя се усмихна с усилие.
— Ти чу лорд Гейдж. В този свят няма магии.
Пламъче на разочарование прекоси лицето на Малик, преди да отговори:
— Колко разочароващо. Съзнаваш, че не вярвам в това, в което вярва Гейдж. Според моя народ светът би бил много мрачен без магии. — Той замълча малко. — Ако решиш, че наистина притежаваш такива способности, няма да намериш по-добър защитник от Гейдж. Той няма страх нито от краля, нито от Папата и би се радвал да ги предизвика. С него ще си в безопасност.
Погледът на Брин се спря върху широкия, обвит в броня гръб на Гейдж. В безопасност?
Тя имаше чувството, че може да се пресегне и да докосне стената от власт и сила, която го обграждаше. И какво щеше да стане, ако всичката тази власт се използва в нейна защита, вместо срещу нея? Тя беше ужасно уморена да се бори сама срещу трудностите, които изглеждаха непреодолими. Ако можеше да сключи сделка…
— Той ще е по-мил с теб от лорд Ричард.
Брин погледна отново към Малик.
— Това няма да е голям подвиг.
— Тогава дай на Гейдж каквото иска и приеми да те защитава.
Малик имаше предвид да отиде малодушно в леглото на нормандеца. Тя не биваше да се разочарова от Малик. Той наистина й желаеше доброто, а и това бе разменната монета, която всички мъже смятаха, че жените използват. Той не знаеше, че Брин има и друго оръжие.
— Затвори очи и се опитай да подремнеш. Говориш прекалено много.
Малик въздъхна.
— Което означава, че се разпростирам по тема, която не желаеш да обсъждаш.
— Разговорът няма стойност без средствата за действие. — Тя помълча за малко, мислейки. — Той би ли… лорд Гейдж…
— Какво лорд Гейдж?
— Спомена за сделка. Ако мога да му дам нещо друго, което цени високо, би ли настоявал все пак… за услугата.
— Какво толкова ценно имаш?
Тя не обърна внимание на въпроса.
— Би ли го направил?
— Не непременно. — Сетне, като видя облекчението й, Малик поклати глава. — Твоят случай е различен — никога не съм го виждал толкова нетърпелив да има някоя жена.
Значи дори да сключи сделка, в която да намеси Гуинтал, все пак можеше да й се наложи да легне с него, което ненавиждаше. Дали този ужас си заслужаваше, за да спечели свободата си? Тя се пребори с инстинктивното отвращение и се опита да мисли ясно. Може и да не си струва да спи с нормандеца за собственото си добро, но за Адуин? Съвкупление заради човешки живот. Брин си спомни за една песен, която пътуващ трубадур беше пял в залата в Редфърн. В нея се разказваше за съпругата на велик лорд, която се самоубила, за да не се поддаде на любовната прегръдка с врага му. Всички шумно аплодираха. Да избере смъртта пред безчестието бе напълно подходящо за една жена.
Но мъжете бяха тези, които избираха подходящото, а справедливостта нямаше нищо общо с техните решения. Дали живота на Адуин зависеше изцяло от отдаването на Брин? Тя бе опазила тялото си, за да не го използва Делмас, но инстинктът й на лечителка нямаше да й позволи да остави Адуин да умре и ако бе необходимо, щеше да се отдаде на нормандеца.
— Е, какво толкова ценно можеш да имаш? — промърмори Малик.
Тя поклати глава. Ако сключеха сделка, тя не се съмняваше, че Гейдж ще разкрие всичко на Малик, но навикът й бе прекалено силен, за да му каже сега.
— Тайни — усмихна се Малик. — Колко прекрасна се оказваш. Обожавам тайните.
Малик обожаваше всички лица на живота. Това бе най-приятното му качество. Тя откри, че също му се усмихва.
— Някои тайни невинаги са приятни.
— Но винаги са интересни, а и ти не би могла да имаш грозни тайни.
Огън. Кръв. Викове.
Тича през гората, а зверовете я преследват…
— Така ли? — Тя придърпа одеялото около раменете му и погледна Гейдж Дюмон. Той беше човек на тайните и тя би се обзаложила, че повечето бяха пълни с интриги и насилие.
Сякаш усетил очите й, той обърна глава и хвърли поглед през рамо.
Тя пое остро дъх и настръхна инстинктивно. Винаги чувстваше почти физическо докосване, когато ледените му сини очи срещнеха нейните. Брин усети онова чувство на топлина и размекване, което започваше да става влудяващо познато. Можеше да прецени трезво стойността на отдаването, но можеше ли да го извърши?
Разбира се, че можеше.
Гейдж присви очи и тя имаше странното чувство, че чете мислите й. Брин бързо затвори клепачи и сетне осъзна, че това я издаде, затова ги отвори отново и дръзко го загледа.