— Виждаш ли? — През грубата материя езикът му облиза нежно зърното й. — Ти ме измъчваш. А сега, сваляй тази рокля и нека се насладим един на друг.
Брин прехапа устна, за да не извика и се изви като дъга към дървото. Искаше Гейдж да разкъса роклята й и да я свали. Искаше да падне гола на земята и да разтвори краката си, за да направи с нея каквото искаше. Това ли усещаха Делмас и лорд Ричард, когато обладаваха жените, чудеше се замаяно тя. Не беше помисляла, че и жените могат да усещат тази животинска страст. В нея нямаше никакво достойнство…
Брин няма да бъде животно. Няма да бъде за него само един съд, в който той да излее похотта си. Няма да бъде…
Зъбите му нежно ухапаха зърното, което бе възбудил докрай.
Брин изстена и вдигна ръце, за да докосне косата му. По-близо. Искаше го по-близо до себе си. Тя се изви нагоре към устните му, предлагайки му още повече.
— Да — промълви той. Ръцете му се обвиха около бедрата й, за да я придърпат между неговите бедра. Възбуда. Тежка и безпощадна… — Разтвори си краката. Така… А сега дай да…
Тя не трябва… не трябва да става негова курва. Да се спазари за нещо ценно беше едно, но тя му се отдаваше по своя воля. Беше някак далеч по-лошо отколкото…
Брин се откъсна от него.
— Не!
Гейдж се вторачи в нея изумен. Беше го хванала неподготвен. Вече мислеше, че я е подчинил на волята си. Тръсна косата от очите си и рече опасно нежно:
— Ела тук. Няма да ти позволя да си играеш с мен.
Игра? Тя можеше да се изсмее на глас, ако не бе толкова отчаяна. Крайниците й трепереха и чувстваше някаква слабост. Мили Боже, тя искаше да се върне при него, да му позволи… Брин тръсна глава.
— Защо не искате да ме изслушате? Трябва да говорим… трябва да се споразумеем.
Гейдж застина на място и сетне по устните му пролази цинична усмивка.
— Прости ми. Мислех, че тъй като ми принадлежиш, не е необходимо да правим обичайния пазарлък. Каква е цената ти? Какво искаш, за да ме поемеш между краката си?
Грубостта на въпроса я обиди и тя усети как лудостта я напуска. Пое дълбоко дъх и изправи рамене.
— Не ме разбирате.
— Напротив, няма нищо, което да разбирам по-добре от пазаренето. Хайде сега, не се колебай. Аз съм много богат мъж и предпочитам да бъда с жена, която ме желае.
— Можете да станете още по-богат. Можете да имате богатство, за което повечето само мечтаят.
— Много си ненаситна. Уверявам те, че съм достатъчно богат, за да ти платя добре за услугите.
— Не, не това имам предвид. — Тя направи нетърпелив жест. — Не искам да ми плащате. Искам аз да ви платя.
— Уморих се от тези глупости. — Той се приближи с една стъпка към нея. — Ако смяташ, че очакването ще изостри страстта ми, грешиш. — Тонът му стана по-груб. — Господи, не бих могъл да те искам повече!
— Не са глупости. — Брин се отдръпна от него. — Малик казва, че искате да станете крал. Мога да ви го дам.
Скептичният поглед на Гейдж пробяга по грубата й кафява рокля.
— Така ли? Вече робите ли управляват света? Или възнамеряваш да използваш магия, за да го постигнеш?
Брин не обърна внимание на подигравката.
— Казах ви, че не съм магьосница, но мога да ви дам каквото искате. Осигуряването на короната може да се купи.
— О, всичко може да се купи след подходящ пазарлък. Обаче цената на един трон е прекалено висока дори за мен.
— Но аз знам къде има съкровище, с което да се купят хиляди тронове.
Подигравката бавно изчезна от лицето му.
— Вярвам, че наистина е така.
— Да.
— Нека разбера дали съм схванал правилно. Искаш да размениш добродетелта си и свободата си за това невероятно съкровище ли?
Брин се намръщи.
— Не ставайте глупав. Нито едно от двете не е ваше, за да го дадете. А аз не бих разменяла Гуинтал за нещо, което е само мое.
— Гуинтал ли?
— Моето родно място.
— И скривалището на това съкровище?
Тя кимна.
— Никога не сте виждал толкова красиво съкровище. Смарагди, рубини, съдини със злато… Гласът й изтъня, като осъзна, че той я гледа абсолютно безизразно. — Не ми вярвате. Мога да ви го докажа.
— Как?
— Елате с мен в Редфърн.
— И ти ще ми покажеш това съкровище? Мислех, че се намира в онзи Гуинтал.
— Да, но в Редфърн мога да ви покажа, че съществува. — Той не каза нищо и тя попита:
— Защо се колебаете? Давам ви каквото искате.
— Нищо не си ми дала. — Очите му пробягаха по нея и се спряха върху гърдите й. — Нищо.
През нея отново премина желание и за миг Брин почувства, че отново е прикована към дървото и огромното му тяло се търка о нея. Тя вдигна брадичка.