— Аз се пазаря с едно съкровище, което е наистина безценно, а вие говорите само за съвкупяване.
— Навярно защото само за това мисля. — Той вдигна поглед към лицето й. — Какво ще искаш срещу това съкровище, което е безценно?
Гейдж все още не й вярваше, но поне вече не беше на ръба да посегне и да вземе каквото иска.
— Искам да премина безопасно до Гуинтал и вие да ме пазите по време на пътуването. Когато пристигнем там и получите съкровището, искам да си отидете и да ме оставите в Гуинтал. — Сетне додаде. — Искам съвсем малко в замяна на един трон.
— Съвсем малко. — Той се усмихна. — Ако съществува съкровище. Признавам, че ми е любопитно как една робиня не би използвала съкровището, за да откупи свободата си, ако не и някой трон.
— Елате в Редфърн и ще ви дам доказателство.
Вместо да се съгласи, той попита:
— Защо толкова много искаш да се върнеш в Редфърн?
— Там е доказателството.
Гейдж поклати бавно глава.
— Това не е всичко, нали?
Брин се изкушаваше да му разкаже за Адуин, но бе възможно той да заподозре, че го примамва в Редфърн само заради себе си. Всъщност това беше близо до истината.
— Това е всичко, което ви засяга.
Той присви устни.
— Но не и всичко, което засяга теб. Дали пък не копнееш за твоя красив Юда, който беше толкова нетърпелив да спи с теб?
— Там е доказателството — повтори тя. — След една седмица Малик ще е достатъчно добре, за да пътува. Отидете в Редфърн и няма да ви се налага да се подмазвате на Уилям.
— Аз не се подмазвам. — Той я огледа и сетне добави нежно: — Опитваш се да си играеш с мен. Очакваше тази подигравка да ме вбеси.
Боже, Гейдж беше умен.
— Защо ще го правя?
— За да ме подтикнеш да сторя каквото ти искаш.
— Аз ви давам това, което искате — рече отчаяно Брин. — Защо не искате да ме чуете?
— Защото не вярвам в митични съкровища.
— Значи сте глупак!
Лицето му издаде изумлението му.
— Господи, възможно ли е наистина да мислиш, че можеш да ми дадеш това съкровище?
— Елате в Редфърн.
Гейдж поклати глава.
— Уилям е вече раздразнен, защото останах тук, докато Малик беше ранен. Няма да е разумно да отлагам присъединяването си към него.
— Казахте, че не се подмазвате.
— Също така не правя и грешката да предизвиквам един монарх, когато това няма да ми даде нищо в замяна.
— Казах ви…
— Но не ме убеди. Може и да си вярваш, но също така вярваш, че можеш да излекуваш човек, като спиш до него. — Той внезапно се усмихна с безкрайна чувственост и протегна ръка. — Ела, излекувай болката ми, Брин от Фокхар.
— Не! — внезапно избухна тя. — Защо? Вие сте глупав, сляп нормандец, който предпочита да се разгонва, вместо да се протегне и да грабне това, което е важно за него. Заслужавате да се въргаляте в прахта на Уилям. Малик сгреши. Имате мозък на вол и предпочитате да тънете в калта вместо…
— Спри!
— Няма да спра! Идвате тук и ме яхвате, сякаш съм едно нищо, а сетне мислите, че ще легна по ваша заповед и…
— Казах стига! — Гейдж се надвеси внезапно над нея и покри устата й с ръка, втренчен яростно в очите й. — Отнесох се с теб по-търпеливо, отколкото заслужаваш! Мога да направя с теб каквото пожелая. Ти ми принадлежиш.
Тя го ухапа по ръката и когато той я пусна с псувня, Брин рече:
— Аз не принадлежа на никого.
— Нито дори и на твоя хубавичък лорд Ричард ли? — Ръката му грабна гърдата й и в това нямаше никаква нежност, само собственическо чувство. — Забрави го. Никога повече няма да видиш нито него, нито Редфърн.
Защо ли си мисли, че тя иска да си спомня за онзи звяр? Той беше важен единствено като заплаха за Адуин.
— Трябва да отида в Редфърн. Това е… — Брин извика тихо, когато той неволно я стисна по-силно за гърдата.
За нейна изненада Гейдж възкликна тихо й дръпна ръката си.
— Не исках… не осъзнах… — Той се завъртя и рече, като се запъваше: — Нямам навика да се отнасям грубо с жените.
Тя продължаваше да го гледа изненадано. Той изглеждаше наистина разтревожен, че я е наранил. Нито Делмас, нито лорд Ричард не биха и помислили за това, че я боли, ако това щеше да им достави удоволствието, което търсеха.
Гейдж пак се обърна към нея и рече:
— Въпреки че грешката си е изцяло твоя. Ти би накарала и светеца да извърши насилие.
— Не приличате на светец.
— Виждаш ли? Имаш език, който би изгорил и… — Гейдж спря и явно се опитваше да запази спокойствие. — Нямам желание да те наранявам.
— А не мислите ли, че изнасилването би ме наранило?
— Не и ако не се съпротивляваш.
— Само това ли искате? Тялото ми да лежи отпуснато и безжизнено, докато вие се наслаждавате?