— Това биха правили повечето мъже. — Той спря и сетне думите се изляха свирепо: — Не, за Бога, искам да ме желаеш страстно. Искам да стенеш и да тръпнеш, когато влизам в теб. Искам да се притискаш към мен и да ми позволиш да те имам по всеки начин, по който бих те пожелал.
Сега Брин се разтрепери.
— Не мога да ви пожелая. Това няма да се случи.
— То почти се случи. И ще се случи отново. Твоят лорд Ричард беше прав: ти си страстна по природа. — Устните му се изкривиха. — Но, изглежда, ще трябва да те обуча да насочваш страстта си само към мен.
Страст? Дали този горещ, мощен импулс беше наистина страст? Каквото и да беше, то беше прекалено силно и трябва да се прогони.
— Не искам…
— Искаш го, но навярно искаш повече онова, което те чака в Редфърн. — Той направи пауза. — Ще се спазарим ли, Брин?
— Вече се опитах да се спазаря с вас.
— Но аз мисля, че не беше напълно честна и не можа да докажеш добрите си намерения. А това винаги е необходимо при подобен договор. — Той се усмихна. — Възможно е в Редфърн да имаш доказателство за това. Винаги съществува възможността да искаш да ме замъкнеш там по някакви твои причини и да загубиш времето ми. За да поема риска, трябва да получа нещо в замяна.
— Едно прескачане до Редфърн няма да отнеме много време. Той е съвсем близо.
— Независимо от това, трябва да бъда обезщетен. След седмица Малик ще може да пътува. Ти ще решиш дали да отидем в Редфърн, или да последваме Уилям към Лондон.
Гейдж се обърна и си тръгна.
Брин се втренчи след него, сепната от внезапното му потегляне. Първата битка бе приключила и тя можеше да се поздрави с победа.
Ако забавянето можеше да се нарече победа.
Разбира се, че беше, побърза да се увери тя. Гейдж бе оставил на нея да вземе решението дали да отиде при него и не бе отхвърлил напълно предложението й за съкровището. Той искаше да го желае, а тя имаше една седмица да го убеди, че никога няма да му даде желаното от него и че трябва да приеме далеч по-голямата награда, която го очакваше в Гуинтал. Една седмица можеше да се окаже прекалено дълга.
Една седмица не е чак толкова много, помисли си Гейдж, като тръгна обратно към лагера.
Беше дяволски много. Какво, по дяволите, го беше накарало отново да я остави на мира? Беше глупак, разнежен като някой от онези сополанковци, за които пееха трубадурите. Той можеше да я обладае. Дори сега можеше да бъде между краката й, а ръцете му можеха да стискат тези гърди, толкова твърди и топли на пипане, дори през роклята й. Той можеше да се движи вътре в нея и да я чува как вика, докато пръстите й се забиват в…
Господи!
Болеше го, беше напрегнат и уголемен. Гейдж се спря до едно дърво и се подпря с една ръка на него. Пръстите му се забиха в кората, докато го разтърси вълна от болка. Той я приветства като разсейване от другата подлудяваща болка.
Брин щеше да дойде при него. Тя искаше да се върне в онзи Редфърн. Нямаше да му се наложи да използва сила. Щеше да дойде и да му позволи да я люби. Трябваше само да почака.
Да почака ли?
Господи, той беше натежал и твърд като жребец, подушил разгонена кобила.
Гейдж можеше да почака.
Една седмица не беше чак толкова много.
— Иска ми се да излезеш навън, Гейдж — въздъхна Малик. — Брин ми казва, че трябва да си почивам и да пазя свеж мозъка си, а как да го направя, като кръстосваш шатрата като тигър, който се готви за скок?
— Не кръстосвам. — Гейдж спря да обикаля, отметна чергилото на шатрата и погледна навън в тъмнината. — Къде е тя?
— В гората. Обича да броди там.
— Така ли? — През последните три дни тя наистина беше прекарала достатъчно време в разходки из гората. Той не беше сигурен, че това е точно поради причината, която изтъкна Малик — че обичала гората, а защото искаше да го избягва. Така или иначе, това не му харесваше. — Трябваше да я предупредиш да не ходи там. Льофон ми казва, че из тези гори имало глигани.
— Сигурен съм, че вече си й казал.
Гейдж й беше казал, но тя не му обърна внимание. Не че имаше значение това дребно незачитане от нейна страна. Тя дори не го беше погледнала, нито му беше казала дума от онзи ден край езерото.
— Ти май имаш по-голямо влияние върху нея от мен.
— Тя казва, че в гората е в безопасност. — Малик замълча. — Боя се, че се страхува повече от хората зверове, отколкото от животните.
— Войниците няма да я закачат. Знаят, че е моя собственост.
— Нямах предвид войниците.
Гейдж знаеше, че не говори за войниците, но бе решил да не го схване правилно. Но беше ясно, че Малик смята да му се противопостави.
— За какво тогава?
— Щом толкова се съпротивлява да легне с теб, защо не я оставиш да спечели битката?