— Тъй и ще направя, по дяволите — отвърна грубо Гейдж.
— Знаех, че реакцията ти ще е такава. — Малик отново въздъхна. — Просто си реших и аз да опитам.
Гейдж се обърна, за да го погледне.
— Ти каза преди, че трябва да спя с нея час по-скоро. Кое промени мнението ти?
— Опознах я по-добре. За много жени лягането с мъж е лесно и радостно занимание. При нея не е така. Тя няма да стане от леглото ти и да си тръгне.
— Мислиш, че трябва да я изпратя обратно в леглото на Ричард от Редфърн ли? Господи, няма да стане! Щом е могла да се научи да доставя удоволствие на този кучи син, значи може да легне и с мен. Тя е приключила с него. Няма да я пратя в Редфърн, нито ще плащам дан на молбите й да я заведа там.
— Едва ли е Ричард. Сигурно е казала истината за онова съкровище.
— А може и да не е. Как би могла една робиня да знае подобно нещо?
— Как може една робиня да чете и пише? Това е умение, което не притежават мнозина от благородниците в тази страна на рицари.
Гейдж се намръщи.
— Тя може да чете?
Малик кимна.
— И да пише.
— Тя ли ти каза това?
— Спомена го между другото.
— Ти май се радваш на пълното й доверие. Какво друго спомена „между другото“?
— Нищо. Тя е нащрек като подплашена птичка. Нямаше да ми го каже, ако просто не се беше изплъзнало от устата й. — Той направи гримаса. — И не ме гледай така. Нямам желание да заставам между двама ви. Ще бъде крайно неудобно.
— Тогава не се меси.
— Трябва да правя каквото ми подсказва сърцето — отвърна просто Малик.
— Защо не се опиташ да правиш каквото ти подсказва главата — рече сухо Гейдж. — Ще спести значителни главоболия.
— Заплашвате ли го? — Гейдж се обърна и видя Брин, застанала на входа на шатрата. Тя се намръщи, като влезе. — Заплашвате един болен и безпомощен човек?
— Да, ела да ме защитиш, Брин. — В очите на Малик проблесна лудо пламъче изпод полупритворените клепачи и той протегна ръка с молба. — Не мога да се защитя от този варварин.
Брин огледа простодушното му изражение и сетне направи гримаса.
— Ти се защитаваш много добре — отвърна тя и коленичи до него, — а лъжата заслужава малко главоболие. — Независимо от троснатите думи, ръцете й бяха нежни, когато дръпна одеялото по-нагоре към брадичката му.
В златисто кестенявата й коса се бе закачило малко яркочервено листо от клен и той си спомни тъжната забележка, която бе направила за това, че косата й е гъста като мрежа. Гейдж усещаше миризмата на земя и студен есенен въздух, която се носеше от нея. Кожата й блестеше на светлината на фенера, а въздухът сякаш вибрираше от жизнеността, която тя излъчваше. Гейдж искаше да пристъпи по-близо и да махне това листо от косата й, а после да прокара нежно пръсти през светлия гъсталак.
Нежност. За първи път искаше да я докосва с нежност, осъзна той. Обикновено тялото му беше напълно готово и не можеше да мисли за нищо друго, освен за лъстта, която го терзаеше.
— Не трябваше да ходиш сама в гората — каза той с укор.
Тя застина, но не го погледна.
— Бях в пълна безопасност.
Нейното внимателно отношение го раздразни повече от обикновено.
— Това решавам аз. Не искам собствеността ми да се съсипе.
Ръката й стисна завивката на Малик, но тя отвърна меко:
— Както виждате, не съм съсипана. — Брин се обърна и разпореди: — Угасете фенера. Малик трябва да спи.
Малик направи движение да вдигне завивката, за да я пусне де себе си.
— Не. — Тя му се усмихна. — Време е да спиш сам. — Тя свали наметалото си и го постла на пода на няколко метра от леглото му. — Ще съм тук, ако имаш нужда от мен.
Гейдж беше почти толкова изненадан, колкото и Малик.
— Да разбирам ли, че драконите са се прибрали в пещерите си?
— Смейте се, ако искате. Не ме е грижа. За всяко нещо си има време. Преди не беше правилно да го изоставям.
Брин се беше наежила в очакване на подигравката и въпреки това имаше нещо трогателно и галантно в нейното предизвикателство. Гейдж се обърна рязко, вдигна една от завивките си и я хвърли към нея.
— Не се смея. — Той духна пламъка във фенера. — За Бога, лягай си!
Пета глава
Следващият следобед имаше силно слънце и Брин накара четирима от войниците на Льофон да изнесат Малик от шатрата, за да се посгрее.
Малик повдигна блажено лице към слънцето.
— Хубаво е. Отново се чувствам жив.
Брин се усмихна.
— Знаех, че ще ти хареса. Сега вече всеки ден ще излизаме за малко навън. Слънцето е страхотен лечител.
— Но не по-добър от теб. — Малик се усмихна. — Колко сладка и скромна дама. Отдаваш дължимото на всичко и всички, освен на самата себе си.