— Бих казал, че това е един съвсем безопасен ход.
Брин се обърна и видя, че към тях идва Гейдж. Той продължи:
— И показва, че дамата е, освен скромна, и мъдра.
Думите бяха остри, но в тона на Гейдж не се чуваше обичайната насмешка, когато се обърна към нея. Той беше почти… сърдечен. Може би беше говорил с Малик. За втори път я изненадваше. Снощи тя беше убедена, че мигът на топлота е бил някаква прищявка, но сега той я гледаше сякаш… о, тя не знаеше. Навярно си бе въобразила тази внезапна нежност и копнежът, мечтата да се превърне в реалност, беше наистина опасен.
Тя отклони поглед.
— Не е необходима мъдрост, за да кажеш истината. Чистият въздух и слънцето са…
— Хо-хо! Позволете ми да се приближа!
Брин познаваше този глас. Обзе я хладен ужас, когато се обърна и видя лорд Ричард да се приближава на кон по хълма. Той беше широко усмихнат и облечен в най-хубавия си син вълнен жакет с хермелинов кант. На слънчевата светлина косата му блестеше златиста и като цяло той беше най-хубавият от всички благородници наоколо.
Гейдж застина до Брин и на нея й се стори, че го чу как тихо изруга под носа си. Но пристъпи напред и махна на войника да позволи на Ричард да приближи.
— Кой е този? — промърмори Малик.
— Лорд Ричард от Редфърн — отвърна разсеяно Брин. Защо беше дошъл тук? Дали Адуин имаше нужда от нея? Не, той не би се облякъл в най-хубавата си дреха и не би пропътувал чак дотук заради нея. Имаше някаква друга цел.
Малик тихо подсвирна, докато гледаше как лорд Ричард влиза в лагера.
— Много привлекателен младеж.
— Да.
Гейдж й хвърли един поглед през рамо и процеди:
— Бих ти припомнил, че този привлекателен младеж те хвърли в ръцете ми без никакви угризения.
Брин се намръщи.
— Нищо друго не съм очаквала.
— Значи пред него си така смирена, както никога не си била пред мен.
Брин си спомни унищожителните думи на Ричард по време на пътуването към Хейстингс.
— Той не ме смята за смирена.
Тези думи също не успяха да го задоволят.
— Да, той ми каза, че често си показвала умения, които… — Гейдж спря и изруга пак, сетне тръгна, за да посрещне Ричард.
— Не се справи добре с това — рече неодобрително Малик. — Гейдж е в много деликатно положение в момента. Не трябваше да го тормозиш.
Брин сбърчи вежди объркана.
— Не знам за какво говориш. Не съм го тормозила. Просто казах истината.
— Значи би било най-добре изобщо да не говориш за бившия си господар. Гейдж не го одобрява.
Брин тръсна нетърпеливо глава. Сега изобщо не я беше грижа какво харесва или не харесва Гейдж. Важно беше единствено да разбере защо е дошъл Ричард.
Гейдж спря пред коня на саксонеца и каза:
— Мислех, че сме се разделили окончателно. Какво правиш тук?
Ричард твърдо продължаваше да се усмихва.
— Идвам с една покана. — Погледът му се плъзна натам, където до постелята на Малик бе застанала Брин. — О, Брин, виждам, че си използвала добре уменията си. Как е нашият ранен воин?
— По-добре — отвърна тя резервирано.
— И ти не изглеждаш зле. — Той се усмихна. — Но в моите очи винаги си била хубавица.
— Каква е поканата? — попита Гейдж.
— Редфърн — отвърна Ричард. — Каня ви да дойдете в Редфърн.
— Защо?
— Надявам се да го изберете за свой дар от Уилям.
По лицето на Гейдж се появи изненада.
— Колко щедро — рече той с ирония. — Искаш да ми дадеш земите си ли?
Ричард сви рамене.
— Както казахте, Уилям ще подари имота ми на някой от своите барони. Прецених положението и реших, че ще е по-добре да се споразумея с вас.
— Не ми се налага да се споразумявам с теб. Мога да взема земята и да те изпратя да си вървиш по живо по здраво.
— Но защо ще го правите? Знам всичко за Редфърн. Не бихте имали по-добър управител от мен.
— Управител ли? — Гейдж присви очи. — Ще се превърнеш от господар в слуга?
— Като начало. Аз съм практичен човек.
— Аз бих те преценил и като амбициозен човек.
Приятното изражение на Ричард не се промени.
— Разбира се, но все отнякъде трябва да се започне.
— Ти си един Юда. Защо да вземам управител, на когото не вярвам?
— Юда е имал славата на много умен мъж, а умните мъже са полезни. Освен това Христос е искал да го предадат. А вие не бихте го понесли. Ще ме следите всяка минута. — Той продължи убедително. — Елате в Редфърн и вижте какво ви предлагам. Това е хубав и богат имот, нали, Брин?
— Да.
Гейдж не я погледна.
— Не се меси, Брин.
— Недоволен ли сте от нея? — попита Ричард. — Сега, след като е изпълнила дълга си спрямо вашия човек, сигурно ще искате да се отървете от нея. Ще се радвам да си я взема обратно.