— Не! — Брин разшири очи от насилието в тона на Гейдж. Той бързо се поправи и рече рязко: — Не съм недоволен от нея. Намери си друга робиня. Тази е моя.
Ричард сви рамене.
— Просто исках да ви облекча от бремето. Ще дойдете ли в Редфърн?
— Ще го обмисля. — Той се обърна кръгом. — Едва ли.
— Чудя се дали бих могъл… — Ричард се поколеба. — Разбирате, че не бих се намесвал в правата или имуществото ви, но бих ли могъл да поговоря само с Брин?
— Не, не може — отвърна сухо Гейдж.
Адуин ли е, зачуди се разтревожена Брин. Ричард кимна покорно.
— Просто исках да й съобщя новините от Редфърн, но ако това ви обижда, не бих и помислил…
— Обижда ме. — Гейдж закрачи нагоре по хълма към Малики Брин. — Довиждане, лорд Ричард.
— Довиждане. — Ричард обърна коня си и започна да слиза по хълма.
— Чакайте! — Брин се затича след него. — Чакайте, искам да…
— Не! — Гейдж я сграбчи за китката и я спря. — Няма да ходиш при него!
— Пуснете ме — извика яростно тя. — Не го ли чухте? Има новини. Аз трябва… — Тя се отскубна и полетя надолу по хълма. — Почакайте!
Ричард дръпна поводите и се обърна с усмивка.
— Бунтарка както винаги. Знаех, че няма да му позволиш да те спре. — Той погледна покрай нея. — Но май нямаме много време. Нормандецът слиза по хълма и изглежда като буреносен облак.
Брин не погледна назад.
— Какво става с Адуин?
— О, не е добре. Преди две нощи отново имаше треска. Викаше те, но теб те нямаше.
— Разбира се, че ме нямаше. Вие ме доведохте тук.
— Това обаче не променя положението на Адуин. Тя се нуждае от теб. Трябва да се върнеш в Редфърн.
— Опитвам се.
— Опитай се по-упорито — каза Ричард. — Нормандецът май силно те ревнува. Сигурно си му доставила истинска наслада. Убеди го да те доведе в Редфърн.
— Кой се грижи за Адуин? Алис ли?
Ричард тръсна глава.
— Сега Алис има други задължения.
— Кой тогава?
— Връщай се при Малик. — Гейдж я хвана здраво за китката и я завъртя с гръб към Ричард. — Веднага!
— Трябва да поговоря за…
— Вече си поговорихме — намеси се Ричард. — Не трябва да гневим лорд Гейдж. Надявам се да видя и двама ви в Редфърн. — Той пришпори коня си и се понесе надолу по хълма.
Брин се загледа втренчено в него, агонизирайки от тревога. Нямаше нужда да пита какви са задълженията на Алис сега. Означаваше ли това, че Ричард не е определил никого, който да се грижи за Адуин? Дори той не би могъл да се отнесе към жена си с подобно безразличие. Единственото желание на Адуин бе да доставя удоволствие и да й бъде позволено да обича. Брин си спомни за нощта, когато гледаха кометата и когато Адуин се бе свила до нея и я бе нарекла своя приятелка.
— Престани да гледаш така! — рече грубо Гейдж. — Той си отиде и много му здраве! — Той я повлече към лагера. — Никога повече няма да търпя неподчинението ти. Никога повече няма да бягаш след това… Господи, ти плачеш.
Брин не бе усетила сълзите, които се стичаха по лицето й. Сълзите бяха слабост, а тя не биваше да показва слабост пред него. Трябваше да избяга и да се скрие. Да се скрие и да помисли… Горката Адуин…
— Пуснете ме! — Тя се отскубна и се затича към гъстата гора. Гората…
Там щеше да е в безопасност, както беше преди много години.
— Брин! — след нея звънна викът на Гейдж. — Върни се тук!
Тя се върна в стана около полунощ. Той изглеждаше пуст, отбеляза вяло. Никога обаче не бе излизала толкова късно. Навярно в лагера винаги беше така тихо по това време.
— Слава Богу! — рече Малик с облекчение, когато Брин влезе в шатрата. — Добре ли си?
— Разбира се, че съм добре. — Тя коленичи до него. — Трябва да спиш. Как ще се излекуваш, ако не си почиваш?
Той се подсмихна.
— Как искаш да си почивам, когато лежа тук буден и се тревожа за теб? Далеч по-добре щях да направя, ако бях отишъл да претърсвам гората заедно с Гейдж.
— Той ме търси? — Брин прокара уморено пръсти през косата си. Разбира се, че ще тръгне след нея, помисли си тя с горчивина. Нали беше негова собственост.
— Веднага щом тръгна, той те последва заедно с повечето войници. — Малик поклати глава. — Никак няма да е доволен от неприятностите, които му създаде.
— Не е трябвало да тръгва след мен.
— Той би казал, че не е трябвало да бягаш. — Малик продължаваше да бъбри укоризнено. — Изглеждаш така, сякаш си се въргаляла в листата. Лицето ти е изцапано, а в косата ти има клончета.
— Не бих избягала. Все още имам задължения към теб. — Брин наля вода от каната в дървения съд. — Лорд Ричард донесе тревожни новини. Трябваше да помисля.