— Бих казал, че този лорд Ричард рядко носи нещо друго, освен неприятности. Добре е, че си се отървала от него.
— Не съм се отървала. — През отминалите часове в гората Брин беше осъзнала, че никога няма да се освободи от него, щом Адуин му е подвластна. Не можеше да продължава така. Тя трябва да направи нещо, за да промени положението. Наплиска лицето си със студената вода и сетне го избърса с чиста, мека кърпа.
— По-добре ли е?
Малик кимна разсеяно.
— Гейдж помисли, че може да си тръгнала за Редфърн след този млад жребец.
— Защо да го правя? Гейдж ще ме преследва и ще ме върне тук. — Устните й се изкривиха презрително. — Добрите господари не позволяват на собствеността си да изчезне.
— Радвам се, че го осъзнаваш.
— О, аз осъзнах много неща, докато бях в гората тази вечер. — Брин духна фенера и легна върху наметалото си. — Но това не ги прави по-справедливи. Лека нощ, Малик.
— И ти се каниш да заспиш, сякаш нищо не се е случило?
— Защо не? — Тя придърпа одеялото върху себе си. — Много съм уморена.
— Докато Гейдж е навън и претърсва шубраците заради теб?
— Ще му се отрази добре. Мисля, че има много енергия, която напоследък не е могъл да изразходва.
Последва тишина, след което се чу подсмихване от тъмнината.
— О, да, страшно много енергия.
Гейдж се върна чак в последните часове на нощта.
Той се бе надвесил над нея с фенер в едната ръка и осветяваше мрачното й изражение.
Гейдж беше много ядосан, осъзна сънено Брин. Е, нищо ново. Той непрекъснато бе ядосан или разгневен от нея.
— Иде ми да те удуша — процеди той.
Насилие и ярост… и още нещо. Тогава тя не успя да се справи с нито едно от тях.
— Лягайте да спите — промърмори тя. — Утре ще поговорим.
— Не ти ли хрумна, че можеш да се изгубиш из тези гори, че в тях има зверове, които могат да те разкъсат?
— Бях в безопасност.
— Сама в гората, без никакво средство за защита?
Гейдж не осъзнаваше, че това няма никакво значение. Гората винаги приемаше и защитаваше своите.
— В безопасност… — Брин се обърна и затвори очи. — Утре ще говорим.
— Ще говорим сега. Време е да разбереш кой е господарят и коя е робинята.
— Утре…
Брин усещаше как Гейдж я гледа, чувстваше приливите на безсилие и експлозията от насилие, които излъчва. Почти очакваше да дръпне настрани одеялото и да я изправи на крака, да я разтърси, да я хвърли на земята и…
Той се обърна и закрачи към своето легло.
Брин никога преди не го беше виждала толкова освирепял и опасен.
Той беше ядосан повече от всякога.
Защо не се страхуваше тя? Сякаш помежду им беше станала някаква неуловима промяна. Той със сигурност не й вярваше и не би трябвало, тя бе решила да използва всички възможни средства, за да освободи себе си и Адуин. Как можеше да му вярва, когато той искаше само да използва уменията и тялото й, да я притежава? И въпреки това в първия миг на пробуждането, макар да бе видяла заплахата, тя се бе почувствала някак в безопасност…
Глупости. Навярно вцепенението беше притъпило страха й от нормандеца. Нищо не се беше променило. Той беше неин враг и трябваше да се отнася с него със същата бдителност, както към Делмас и лорд Ричард.
Не, той не беше като тях. Гейдж Дюмон може и да беше безпощаден, но той никога не би заговорничил и използвал безпомощните като средство за постигането на някаква цел. Бързината, с която инстинктивно отхвърли сравнението, я сепна. Точно сега не трябваше да омеква към него. Трябваше да го използва, също както и той искаше да я използва. Той беше неин враг.
Брин се събуди чак по пладне на следващия ден и когато отвори очи, видя Гейдж, който седеше наблизо.
— Можем ли сега да разговаряме? — попита мрачно той.
За миг тя се разсъни напълно. Седна веднага в леглото и отметна одеялото.
— Веднага. — Тя се огледа из шатрата. — Къде е Малик?
— Навън, на слънце. Денят е топъл. Почти летен.
— Ще отида да приготвя храната му.
— Льофон е избрал един мъж, който да се грижи за него. Той няма нужда от теб. — Гейдж направи пауза. — Това, което се случи вчера, не бива да се повтаря. Ще разговаряме, Брин.
— Не споря с вас. — Тя грабна наметалото си и парче сапун и тръгна към входа на шатрата. — Но се чувствам мръсна и полузаспала. Ще отида до езерото да се измия. Елате с мен, ако искате.
Брин се надяваше да й откаже. Още не беше готова за него.
— Разбира се, че ще дойда.
Слънцето печеше точно така, както беше казал Гейдж и тя забеляза как Малик доволно подремва. Тя побягна надолу по хълма и влезе в гората. Коленичи до езерото и започна да плиска лицето си, сетне направи гримаса, като видя отражението си във водата. Бе се опитала да се поизмие предната нощ, но не бе свършила почти никаква работа. Косата й беше сплъстена с мръсотия и листа, а лицето й…