Брин се сви, когато чу скърцането на ботушите на Гейдж върху сухите листа, докато се приближаваше зад нея. Тя не беше готова. Навярно щеше да намери начин да… Не, трябваше да спре с това заяждане. Вчера беше взела решение и ако ще го изпълни, то трябва да е дръзко и по нейно желание, а не по негово.
Брин се изправи и се обърна с лице към мъжа.
— Ще бъда с вас веднага щом измия тази мръсотия. — Тя посегна и развърза кожената вързанка, с която беше прибрала назад косата си. — Мразя да съм мръсна. — Косата й падна около раменете и тя прокара пръсти през нея. — Забелязала съм, че и вие не обичате нечистотата. Това ме учуди. Носят се слухове, че нормандците се къпели само веднъж годишно.
— А саксонците имали две глави и бълвали огън и жулел. Само глупците вярват на слухове. Сега, след като свършихме този разговор за чистотата, ще ми кажеш ли защо беше толкова обезпокоена, че избяга и се изгуби в гората?
— Не съм се изгубила.
— Не избягвай въпроса ми. Какво ти каза оня кучи син? Той беше… Какво, по дяволите, правиш?
— Свалям си роклята. — Брин не го погледна, докато сваляше дрехата си, а после се наведе, за да развърже обувките си. — Казах ви, че не обичам… — Тя влезе гола в езерото, докато водата стигна до кръста й. Водата беше ледена, но на нея не й беше студено. Плътта й гореше…
— Погледни ме — изкомандва грубо Гейдж.
Тя не искаше да го поглежда. Искаше да се гмурне под водата и да охлади разгорещеното си тяло. Насили се да се обърне и да срещне погледа му.
Брин пое остро дъх и остана там, загледана безпомощно към него.
— Защо? — попита той. — Защо сега?
— Необходимо е. — Тя преглътна. — Трябва да отида в Редфърн, а вие казахте, че трябва да получите… награда за търпението си.
Той стоеше, втренчен в нея, а по бузите му пълзеше червенина и ноздрите му леко потръпваха.
Брин не можеше да понесе това. Тя се обърна, потопи глава във водата и започна яростно да мие косата си.
— Макар да смятам, че шансът да получите съкровище е достатъчна награда.
— Не съвсем.
— Тогава сте ненаситен като всички мъже. — Навярно още по-ненаситен.
Брин чу плясък. Тя се покри с ръце и го видя да крачи гол към нея. Сила. Мускулести бедра и прасци цепеха водата, сякаш беше бойно поле, което трябва да се превземе. Черен триъгълник от косми покриваше гърдите му и ограждаше неговия…
Брин бързо отмести погледа си към лицето му и изведнъж пожела да не го беше правила. Изражението му се беше променило, беше станало почти сляпо чувствено. Той спря до нея.
— Аз съм ненаситен — рече той гърлено — и по-страстен от всеки друг мъж, с когото си била. Понякога исках да те погълна, да те всмуча цялата. — Той посегна и взе от нея сапуна. — И все още искам. — Гейдж сапуниса ръцете си и хвърли сапуна на брега. — Не мърдай.
Тя не би могла да помръдне, дори да искаше. Можеше само да го гледа как се приближава. Чувстваше се хваната на тясно, очарована, неспособна да мисли.
Сапунисаните му ръце обхванаха гърдите й.
Тя потрепери от шок и той я хвана по-здраво.
— Не, не и втори път — промълви той. — Няма да ме напуснеш отново.
— Аз не се опитвах… да се измъкна.
— Добре. Защото няма да стане. Никога повече. — Ръцете му се раздвижиха върху гърдите й, като нежно ощипаха зърната й. — Знаеш ли как се чувствах снощи в гората, всеки миг очаквах да те намеря мъртва на пътеката? — Той я повлече към плиткото, където водата стигаше само до прасците й. — Разтвори крака. — Сапунисаните му ръце се спуснаха надолу и започнаха да нанасят пяната в нея.
Тя се изпъна назад при неописуемото усещане, което я прониза.
— Какво… правите?
— Предразполагам те. — Два пръста влязоха леко и започнаха ритмично да я галят. — Аз съм едър мъж, не искам да те нараня.
Колко странно, помисли си тя замаяно. Делмас никога не се интересуваше дали я боли, щом щеше да утоли страстта си.
С другата си ръка Гейдж все още я опипваше и палецът му се въртеше, докато откри…
— Не! — извика тя и се вкопчи в раменете му.
Той спря.
— Заболя ли те?
Усещането беше толкова силно, че тя почувства нещо като болка, но сега осъзна, че натискът бе създал не болка, а тежко пулсиране и някаква ужасна празнота.
— Аз мисля, че… не…
— Добре, защото не мога да чакам повече. — Той хвана бутовете й с големите си ръце и я повдигна. — Обвий краката си около мен.
— Защо…
Той влезе надълбоко.
Брин извика тихо и се вкопчи в него с бедра и ръце, докато неговите бедра я удряха ритмично, а големите му длани я държаха залепена за него. Брин се чувстваше изпъната, като част от тялото му. Не знаеше, че мъжете обладават жените по този начин, помисли замаяно тя. Може и да не го правеха. Само мъж с огромната сила на Гейдж би могъл…