— Движи се — рече той с треперещ глас в ухото й. — Притисни се към мен, дай ми…
Брин вече се движеше в ритъма, който искаше той. Тя искаше да бъде по-близо, трябваше да бъде по-близо.
Гейдж газеше към брега и я държеше здраво, докато тя налудничаво се тресеше. Беше виждала как животните в гората се съвкупяват със същата настойчивост. Тя не беше животно…
Но трябваше да се движи, да му дава…
Сега беше по гръб върху листата на брега, а той представляваше една масивна форма върху нея.
Навътре. Навън. Дълго. Кратко. Небето беше някаква неясна синева зад рамото му и с всяко поемане на въздух тя вдишваше силния аромат на земя, борове и сапун. Звукът от шумоленето на сухите листа под тях беше също толкова чувствен, както и дрезгавото му дишане в ухото й. Той не беше доволен само да взема, караше я да даде всичко от себе си.
Не е честно, помисли си Брин лудо. Той я поглъщаше както бе казал, че иска да го направи. Тя не искаше да усеща това.
— Дай ми го! — Тонът му беше гърлен. — Не се съпротивлявай! Задържаш.
Какво искаше той? Тя не можеше да му даде повече от това, което имаше.
Брин изкрещя, когато той й доказа, че греши. Гърбът й се изви нагоре, докато тялото й се тресеше от освобождаването.
Тя лежеше задъхана и трепереше, докато я разкъсваха невероятните спазми.
— Да, точно това искам. — Усмивката му беше жестока, когато започна да се движи по-силно и по-бързо. Застина, сетне изстена и падна върху нея.
Брин осъзна, че Гейдж й беше дал семето си. Колко странно, но не чувстваше отвращение. Нуждата си беше отишла, а спокойствието, което последва беше като топъл, успокоителен балсам. Никога преди не се беше чувствала така. Ръцете й инстинктивно обвиха едрите рамене на Гейдж.
Той вдигна глава и я погледна. На челото му беше паднала къдрица тъмна коса.
— Сакрблю, какво направи с мен?
Брин не знаеше какво иска да каже. Не разбираше думите му, тъй като именно той бе инициаторът на това невероятно любене. Къде беше дързостта и авторитетът, които се бе надявала да запази в тази ситуация?
— Не, по дяволите, не си. — Той я прегърна по-силно и се претърколи на страната си, като все още я държеше притисната до себе си. Това я шокира. Делмас винаги бе получавал своето удоволствие и я бе оставял сама. Тя се почувства окована във вериги, притежавана, сякаш част от голямото му тяло, точно както и по време на самия акт.
— Аз… бих искала да се отдръпна — прошепна Брин.
— Защо?
— Не е… прилично.
Той се подсмихна.
— Не съм съгласен. Тъй като си толкова приятно тясна, прилепваш напълно и аз съм ти като по мярка.
Топлина опари бузите й.
— И подобен разговор също не е приличен. Така ли се държат нормандците със своите… — Брин млъкна, тъй като не успя да намери думата за това, което бе станало помежду им. Това не бе съвкупление, както го знаеше тя.
Гейдж се наведе и прокара език по зърното й, после направи гримаса.
— Все още имаш вкус на сапун. Май не съм те изплакнал добре. Нищо чудно. Аз едва ли не те обладах още докато бе до кръста във водата.
Какво ли щеше да бъде това усещане? Студената вода и той — горещ и твърд в нея…
Гейдж ухапа внезапно втвърденото й зърно.
— Виждам, че ти харесва тази идея. Да се върнем ли в езерото?
Мили Боже, тялото й се променяше, приготвяше се. Какво ставаше с нея?
— Не! — Ръцете й се свиха в юмруци, за да не ги вдигне към косата му. — Пуснете ме. Получихте достатъчна награда.
Гейдж застина.
— Така ли? — Той повдигна бавно глава и погледна надолу към нея. — Не мисля така. Аз съм мъж, който се нуждае от огромна награда. — Той нарочно посегна и хвана в ръце задника й, като я притегли близо до себе си. — Благодаря ти за напомнянето да не се тревожа, че ще те използвам прекалено. Признавам, че за миг бях забравил условията на нашето споразумение. — Ръцете му се отвориха и отново се затвориха върху меката плът. — И цялата тази компенсация заради Редфърн. Сигурно много ти се иска да отидеш там.
— Да.
— Кажи ми, каза ли ти онзи красив млад негодник, че трябва да ме убедиш да те заведа обратно в Редфърн? — Той говореше почти лениво, но в тона му се усещаше заплаха, изпълваща я с тревога.
— Не това беше причината да…
— А, значи ти е казал. — Гейдж я ощипа леко по задника. — Толкова умен мъж да използва една жена, за да постигне целите си. Сигурно много си свикнала да се подчиняваш на заповедите му, за да искаш толкова много да ми доставиш удоволствие. — Коприненият му тон стана по-твърд. — Надявам се, че не си се разочаровала. Ти явно предпочиташ руси момчета, които те използват като курва.