Брин не биваше да се чувства толкова наранена, когато той си мислеше точно това, което тя целеше.
— Пуснете ме.
— Казах ти, че още не съм свършил. — Гейдж внезапно се обърна по гръб и я вдигна върху себе си. — Трябваше да го разбереш досега.
Той се размърдваше в нея, осъзна тя изумена.
— Отново ли?
— Изглеждаш изненадана. — Той посегна, за да докосне гърдата й. — Май че саксонците не могат да се похвалят с особена мъжественост.
— Какво правите? Тази поза е… много странна.
— Няма да е така задълго. — Той дръпна косата й по раменете и я уви около гърдите й. — Още един първи път? Добре. Знам, че трябва да ценя високо всичките малки номерца, които си научила, но поради някаква причина представата за теб и някой друг в леглото ме ядосва.
— Не знам никакви номера.
— Може би не очевидни. — Усмивката му изчезна и изражението му отново стана мрачно. — Но удоволствието на жената е достатъчно стимулиращо, а ти имаш определен вкус към този вид забавление. Така че не ми показвай неща, на които те е научил някой друг. — Бедрата му се повдигаха ритмично нагоре с всяка дума. — Искам да се преструваш, че си наивна като Ева в градината.
Ще е лесна задача, помисли си замаяно Брин, докато хващаше здраво раменете му. Страстта беше нова за нея. Всичко това беше ново — желанието, потребността, удоволствието. Тя прехапа долната си устна, когато той започна да я повдига при всеки удар, за да я заведе към онова експлозивно освобождаване, което бе почувствала преди. Странно беше, че силното удоволствие и сладкото успокоение можеха да дойдат след едно и също нещо. Мили Боже, тя се наслаждаваше прекалено силно! Със сигурност само блудниците обичаха да правят подобни неща с мъжете.
Беше така само защото Брин бе с Гейдж Дюмон. Единствено мъж с подобна сила можеше да предизвика подобни дълбоки чувства. Тя никога дотогава не се бе изкушавала да вкуси това удоволствие с някой друг. Когато се разделят, отново ще е осъдена на хладното неудоволствие от съвкуплението. Когато той си отиде…
Тази мисъл предизвика странно, болезнено свиване, която я изненада и уплаши. Тя не чувстваше нищо към него, повтори си бързо Брин. Ще го използва, както той я използваше и…
— Стига!
Брин погледна надолу към него.
Лицето му беше изкривено от яростна усмивка.
— Мисли за мен — рече грубо той. — Само за мен, да те вземат мътните!
— Аз не…
— Мислеше за друг. — Той проникна надълбоко и ускори ритъма. — Но вече не.
Шията на Брин се изви назад и тя застена, обливана от вълните на удоволствието.
Може и да беше телесна слабост, но щеше да е пълна глупачка да се отдръпне от тази наслада, когато причината й да приеме нормандеца беше правилна и справедлива.
Брин не беше глупачка.
Те се върнаха в лагера чак по мрак, когато на хълма вече палеха вечерните огньове.
Брин се намръщи от внезапната тревога.
— Не трябваше да го оставям толкова дълго.
— Малик ли? Наредих да се грижат за него.
— Но това беше мое задължение. — И тя беше нарушила този дълг, помисли си Брин с отвращение. Беше изгубила целия следобед, за да се съвкупява няколко пъти като разгонено животно. Защо не се противопостави? — Трябваше да съм с него.
— Ти каза, че е вън от опасност. — В тона на Гейдж се промъкна нотка на нетърпение. — И мога ли да изтъкна, че тъкмо аз те доведох тук, за да го лекуваш и аз съм този, който определя задълженията ти?
Брин го погледна изненадана.
— Вярно е, че вие наредихте да ме доведат тук, но когато ми го поверихте, вашата роля свърши. Не можете да ми казвате да не го лекувам, нито какви са задълженията ми. Сега само аз мога да решавам какво е необходимо. — Но днес тя беше сложила на везните доброто на Адуин и беше изоставила отговорността си към Малик. — Кога тръгваме за Редфърн?
Брин усети как Гейдж застана нащрек.
— Скоро.
— Кога?
— Да не мислиш, че съм те измамил? Уверявам те, винаги спазвам условията на сделките.
— Не се съмнявам във вас. Кога?
Гейдж помълча и после каза:
— След два дни, ако Малик е достатъчно добре, за да пътува.
— Ще бъде добре. Ще пътуваме бавно.
Гейдж изкриви устни.
— Къде остана цялата ти загриженост за доброто на Малик? Май че се изпари нанякъде в нетърпението ти да стигнеш в Редфърн?
— Не е вярно — отвърна свирепо тя. — Но трябва да балансирам нещата.
— Какво да балансираш?
Малик срещу Адуин. Тя имаше дълг и към двамата, но се боеше, че сега Адуин има по-голяма нужда от нея. Гейдж обаче не познаваше Адуин и беше изцяло привързан към приятеля си.