— Не съм казала, че храня някаква обич към лорд Ричард. — Тя излезе от шатрата и енергично закрачи към огъня, където Льофон и Гейдж все още говореха.
Гейдж откъсна очи от Льофон и вдигна въпросително вежди.
— Той е добре — рече рязко Брин. И добави към Льофон, докато пълнеше един съд от кипящия чайник: — И няма търпение да си види вещите, които ще спечели утре. Мисля, че е хвърлил око на коня ти, капитане.
Льофон изсумтя.
— Ще се радвам отново да стъпи на крака. Макар че дотогава може и аз да ходя пеша.
Усмивка разтегли устните й.
— Това е напълно възможно.
Капитанът отдаде набързо чест на Гейдж и си тръгна.
Брин усещаше погледа на Гейдж върху себе си и чувстваше някаква тревога. Сега всяко действие, всяка дума изглеждаха различни. Тя тръгна бързо към шатрата.
— Почакай — промълви Гейдж.
Брин не го погледна.
— Малик е гладен.
— Да не би изведнъж да са ми пораснали две глави? Защо не ме поглеждаш?
Брин се насили да го погледне право в очите. Дали някога щеше да успее да го погледне, без да си го спомни надвесен над нея, гол, стегнал мускулите на стомаха си, докато се движеше лудо в нея? Изведнъж усети топло гъделичкане между бедрата си.
— А, така е по-добре — рече тихо той. Посегна и ги докосна с пръсти. — Устните ти са подути. Бях прекалено груб с теб. Следващият път ще се опитам да бъда по-нежен.
Да, той беше груб. И двамата бяха груби и отчаяни, и ненаситни. На неговата страст тя бе отвърнала със също толкова безсрамна похот, помисли си Брин с отвращение. Тя си казваше, че няма нищо лошо в това да се наслаждава на сливането, но не трябваше да изгубва ума и дума и да забравя целта си. Направи една крачка назад и обърна глава, за да избегне докосването на Гейдж.
— Не съм очаквала да сте нежен с мен. Трябва да се държите както ви се иска.
Нежността изчезна от изражението му.
— А ти се отдаваш покорно и си разтваряш краката, независимо от това колко ти е противно. — Той посегна и я грабна за раменете. — Недей да ме лъжеш. И ти не си светица. По раменете си имам белези от твоите нокти и мога да го докажа.
— Аз не съм… — Брин спря и тръсна уморено глава. Прекалено дълбоко беше нагазила в лъжи и те я задушаваха. Не биваше да лъже за това. — Очаквах да не ми хареса. Не знам защо го направих. Не можех иначе. — Сетне додаде, като се запъваше: — Мисля, че може би не сте като другите мъже.
По лицето му трепна изненада.
— А аз знам, че и ти не си като другите жени. Не съм свикнал с подобна откровеност. — Той отпусна хватката си и сетне отдръпна ръката си. — Ако е откровеност. Може и да е капан, с който да ласкаеш себелюбието ми. Би било умен ход, а ти си една много умна жена.
— Жената трябва да е умна, иначе я използват. — Тя тръгна към входа на шатрата. — А и не ме интересува какво мислите.
— Щом получаваш онова, което искаш от мен. — Той се усмихна язвително. — Много дръзко използваш думите. Ами ако променя решението си за отиването в Редфърн?
— Няма да го промените. Малик казва, че винаги спазвате обещанията си. — Тя го погледна през рамо. — А вярвам, че той казва истината.
— Удар, сетне погалване. Учудвам се, че твоят лорд Ричард не те е удушил, преди да те хвърли на мен. Но ти си права, не ми беше хрумвало да се откажа от Редфърн. Нямам търпение да видя онова, което заслужава такава голяма жертва.
Брин го беше ядосала, не го беше обидила. Всъщност беше в състояние да го накара да почувства само лъст или гняв. Не биваше да се опитва да разбере или да направи каквото и да било, което да я приближи към него. Той беше забележителен мъж, но мъж, който иска кралство, нямаше място в обикновения живот, който тя желаеше да води в Гуинтал.
— Няма да ви се наложи да чакате дълго. Казахте, че след два дни тръгваме.
Без да чака отговор, Брин влезе в шатрата.
През следващия час тя усещаше мрачния му поглед върху себе си, докато хранеше Малик със задушеното. Самата тя хапна малко, а сетне изми грижливо лицето на ранения. Той вече бе заспал, когато подпъхна одеялото около него и стана, за да си постеле наметалото на земята.
— Не, не там — каза Гейдж. Той потупа леглото си. — Тук.
Брин се стегна и се опита да се отпусне.
— Ще дръзнете ли да ме посрамите пред приятеля си?
— Моят приятел е заспал като пън. — Той повтори по-силно. — Тук.
Брин тръгна бавно към него.
— Не си ли… Не ти ли беше достатъчно?
Той се пресегна и я тръшна до себе си. Настани я с гръб към себе си и дръпна одеялото върху нея.
— Спи засега. — Обви с ръка гърдите й. — Но човек никога не знае кога ще му се прииска още награда. Предпочитам да си ми под ръка. Заспивай. Ще те събудя, когато имам нужда от теб.