— Заедно… — В следващия момент Адуин се унесе в сън.
— Остави я — каза Делмас отзад.
Тя го погледна през рамо и видя, че й се мръщи от прага.
— Както са направили всички други ли? Как е възможно да си знаел, че е тук и да не си й помогнал?
Той се размърда от неудобство.
— Лорд Ричард каза да я оставим на мира.
— За да умре в тази гадна дупка ли?
— Не съм виновен аз. Аз само изпълнявам заповедите му. — Той направи една крачка навътре. — Както трябва да правиш и ти. Тук той е господарят.
— Господар, който изпълнява и най-незначителните желания на лорд Гейдж.
Делмас се усмихна лукаво.
— Няма да е задълго.
Брин внезапно стана подозрителна.
— Какво искаш да кажеш?
— Да не мислиш, че той наистина ще предложи Редфърн на лорд Гейдж? Той искаше само да се върнеш в Редфърн. — Усмивката му стана още по-хитра. — Възможно е с нормандеца да стане някоя злополука.
Брин се втренчи в него, сепната.
— Той ще го убие, след като го е поканил на гости под покрива си? — Това противоречеше на всички правила на саксонското гостоприемство. Дори Ричард не бе способен на подобно безчестие.
— Не съм казал такова нещо — побърза да каже Делмас.
Но беше вярно. Защо се изненадваше Брин, когато Ричард бе оставил собствената си жена да загине тук от студ и липса на грижи?
— Но би било мъдро от твоя страна да се вразумиш и да ни кажеш онова, което трябва да узнаем — каза Делмас. — Защо си толкова опърничава?
— Трябва да махнем Адуин оттук. — Брин се обърна и тръгна към вратата. — Вдигни я.
— Ти ми заповядваш?
— Вдигни я — повтори тя. — Или ще отида при лорд Гейдж и ще му кажа, че заговорничиш с лорд Ричард, за да му навредиш.
Делмас пребледня, очевидно припомняйки си онзи ужасен момент в двора.
— Няма да го направиш.
Да, тя нямаше да го направи, но той не биваше да го знае.
— Вдигай я.
Делмас неохотно пристъпи към нара.
— Лорд Ричард няма да е доволен. — Той вдигна крехкото тяло. Адуин се размърда, но не се събуди. — И от двама ни.
Брин не му обърна внимание, докато излизаше от конюшнята навън на слънце. Гейдж беше изчезнал от двора, но Льофон бе все още там и даваше заповеди за разпръскване и настаняване на войниците си. Тя тръгна към него.
— Трябва да видя лорд Гейдж. Къде е той?
— И той няма търпение да те види — промълви Льофон, като погледна любопитно към Делмас и Адуин. — Каза ми да те намеря и да те заведа при него. Радвам се, че ми спести труда. — Той кимна към замъка. — Лорд Ричард каза, че е заръчал да приготвят баня за моя господар.
— А къде са сложили Малик?
Льофон сви рамене.
— Спомена южната стая.
Стаята на Адуин. Тя махна на Делмас да я последва, сетне влезе в замъка и тръгна през коридора по стълбите към бившата стая на Адуин.
Малик се бе разположил на широкото легло и размаха предупредително пръст си към Брин, когато тя отвори вратата.
— Аз съм добре тук. Върви при Гейдж, преди да се е разбеснял.
Брин не му обърна внимание и влезе.
— После. Сега съм тук, за да те притесня малко. Дръпни се навътре.
— Защо? — Малик видя Делмас с товара. — О, довела си ми жена, за да ме топли нощем? Колко мило! А аз бях започнал да мисля, че не съчувстваш на нуждите ми. Сигурно наистина намираш, че се подобрявам.
— Тя не е за теб. Само ми трябва сигурно място да я настаня, докато уредя някои неща. Премести се.
Малик въздъхна.
— Да смятам ли, че имаш нов болен?
— Не е нов. Това е съпругата на лорд Ричард, Адуин. Ти си почиваш в леглото й.
Той се претърколи към другия край на леглото и Делмас положи Адуин до него. Малик се втренчи в бледото й лице.
— Горката лейди. Изглежда много зле. От какво е болна?
— Треска, изтощение и занемареност. За пет години загуби четири деца, а лорд Ричард е сметнал, че трябва да я прокуди в една мръсна дупка в конюшнята и да я изостави. — Брин настани Адуин по-удобно върху възглавниците, преди да се обърне към Делмас. — Кажи им, да донесат гореща вода и чисти чаршафи. Къде е Алис?
— Тя вече не може да я обслужва. Има други задължения — рече Делмас.
— Защо… — Брин спря. Беше забравила, че Ричард е взел Алис в леглото си. Е, ще трябва да се откаже от нея. Адуин може би щеше да се нуждае от повече грижи, отколкото можеше да й осигури Брин. А Алис може и да не беше идеална, но никога не бе пренебрегвала Адуин. — Върви я доведи.
Делмас поклати глава.
— Тогава аз ще я доведа.
— Горката, аз ще се грижа за нея — рече нежно Малик.
— Ти ли? — повдигна вежди Брин. — Ти дори за себе си още не можеш да се грижиш.
— Тогава ще се грижим един за друг. — Лицето му се топеше от нежност, когато гледаше спокойното лице на Адуин. — Мисля, че има нужда от мен.