— Алис ще свърши тази работа.
Малик стисна зъби твърдоглаво.
— Тя има нужда от мен.
Брин нямаше нито времето, нито силите да спори с него сега.
— Нека бъде както искаш. Ще намеря Алис и тя ще се грижи и за двама ви.
Изражението на Малик се промени.
— Върви при Гейдж, Брин. Не отлагай повече. — Той се втренчи съсредоточено в Делмас. — И на твое място не бих го взел със себе си.
— Не, не, аз имам работа около лорд Ричард. — Делмас навлажни устни и тръгна към вратата. — Вече изгубих твърде много време.
Вратата се затръшна след него. Малик поклати глава.
— Смел е като хлебарка. Гейдж ще го смачка и ще размаже останките му по пода на конюшнята.
— Не бива да се убива човек за това, че не е смел.
— Прояви достатъчно ум да не го защитаваш пред Гейдж. Това само ще му докара по-скоро участта на хлебарката. — Той махна с ръка, обърнал пак поглед към Адуин. — Бягай при него. Аз ще я наглеждам, докато се върнеш.
Брин се поколеба и сетне тръгна към вратата. Нямаше желание веднага да се среща с Гейдж, но трябваше да го стори. Малик навярно беше прав — закъснението само щеше да влоши положението.
Значи така стават нещата, помисли си Малик с учудване. В един момент човек е сам, а в следващия получава безценен дар, който да съхранява до края на дните си. Адуин беше красива и деликатна като кристалното звънче, което му бе дала майка му, когато напусна тяхното село. Кой звяр би се опитал да разруши нещо толкова прекрасно?
Очите й се отвориха и погледнаха в неговите. Тя се вцепени от ужас.
— Шшт, не се страхувай — побърза да я успокои той. — Брин ще се върне скоро. Аз съм Малик. Никога не бих ти сторил зло.
— Непознат…
— Не задълго. — Той се усмихна нежно. — Не ни е било писано да сме непознати. Не го ли чувстваш?
Адуин продължи да го гледа втренчено с тези огромни очи, като напрежението постепенно я напускаше. Въздъхна и отново притвори клепачи.
Приемаше го. Малик се чувстваше така, сякаш му бе поднесла подарък.
— О, значи ми вярваш?
— Не — прошепна тя. — Никога…
— Защото съм непознат ли?
— Не.
Малик се вцепени.
— Защото съм сарацин и езичник ли?
— Не.
— Защо тогава?
— Не мога да ти вярвам. — Тя се прозина и се обърна на една страна, с гръб към него. — Прекалено си хубав…
Брин отвори със замах вратата на стаята на Ричард и влезе вътре. Гейдж се бе потопил в дървена вана, обвит в пара и аромат на сапун и билки. Зад него бе коленичила Алис и търкаше гърба му.
Брин се закова на прага, вперила поглед в Алис. Ричард, изглежда, бе отстъпил на Гейдж не само стаята, но и държанката си. Интимността на сцената й подейства странно, събуди раздразнение, в което имаше и гняв, и болка.
— Не стой там — рече с копринен глас Гейдж. — Приближи се. По дяволите, той беше ядосан. Брин усети как гневните вълни я заливат. Тя изправи рамене и пристъпи към ваната.
— Дойдох възможно най-бързо.
— Разбрах, че имаш и други „задължения“. Дълго време си била далеч от съпруга си.
— Да — отвърна тя разсеяно, наблюдавайки как ръцете на Алис се движат по тялото на Гейдж и тъкмо започват да разтриват широките му гърди. Ръцете на прислужницата бяха пълни и добре оформени като останалите части на тялото й, а движенията й изглеждаха излишно чувствени. Брин откъсна погледа си и го насочи пак към лицето на Гейдж. То беше безизразно, но тя усети, че гневът му се е засилил. Тялото му се бе сковало, а очите му… Брин погледна отново Алис.
— Остави ни сами. Трябва да отидеш при лейди Адуин. Ръцете на Алис спряха насред движението.
— Не мога.
— Ще отидеш. Тя има нужда от теб. Изкъпи я и й създай удобства. Аз я заведох в старата й стая.
Очите на Алис се разшириха от тревога.
— Не трябваше да правите това. Лорд Ричард ще побеснее.
— Да побеснява тогава. Върви при нея.
Очите на Алис се насълзиха.
— Не мога. Да не мислите, че не съм искала да помогна на бедната лейди? Той не позволяваше.
Очевидно идеята да не се подчини на Ричард плашеше до смърт жената.
— Той не ти ли каза, че трябва безпрекословно да се подчиняваш на лорд Гейдж?
Алис кимна и страните й поруменяха. Брин се обърна към Гейдж.
— Кажи й да отиде.
— Ами ако искам да остане тук?
— Не искаш да остане. Искаш само да ме ругаеш и да се заяждаш с мен.
Гейдж се втренчи в Брин и сетне нетърпеливо махна с ръка на Алис да си върви.
— Погрижи се за тази… — Той търсеше името. — За лейди Адуин.
Алис скочи на крака и бързо се запъти към вратата. Докато подминаваше Брин, тя прошепна: