— Това е божествен знак. — Уилям Нормански посочи към блестящата комета и сетне се обърна с усмивка към Гейдж Дюмон. — Кой би пожелал по-голямо доказателство, че претенциите ми за английския трон са справедливи?
— Кой ли наистина? — отвърна невъзмутимо Гейдж Дюмон. — Но, разбира се Харълд Английски по всяка вероятност казва на своите барони, че кометата е знак за справедливостта на неговата кауза и, че Господ е на негова страна.
Усмивката на Уилям изчезна.
— Да не би да се опитваш да кажеш, че използвам Бога, за да подкрепя претенциите си за власт?
— Аз съм само един покорен търговец. Бих ли посмял да обвиня Ваша светлост в подобно богохулство?
Наглият негодник би посмял да отскубне дори брадата на Папата, ако му бе угодно, помисли си Уилям с негодувание. Изкушаваше се да го нападне остро, но се въздържа.
— Едва ли си покорен. Говори се, че притежаваш повече богатства от мен. Вярно ли е, че имаш огромен дворец във Византия?
— Слуховете често лъжат — рече Дюмон, изплъзвайки се.
— А за замъка ти в Белрийв се говори, че е пълен с чудни съкровища от Изтока.
— Аз съм търговец. Както знае Ваша светлост, често пътувам до Византия за стока. Укорявате ли ме за малкото удобства, с които улеснявам живота си? — Гейдж вдигна вежда. — Навярно сте изпратил да ме извикат, за да се възползвате от дрънкулките ми?
Уилям махна нетърпеливо. Той нямаше нужда от богатствата на Дюмон.
— Също така се говори, че в Белрийв се намират най-добрите войници и стрелци на Нормандия.
Изражението на Гейдж Дюмон стана сериозно.
— Вашите рицари смятат, че един обикновен търговец е лесна плячка. Трябваше да съм сигурен, че притежавам средствата да ги обезкуража.
— Признавам, че рицарите ми могат да бъдат малко… буйни.
— Грабежите и изнасилванията се смятат от някои за малко повече от буйство.
— Рицарите са обучени само за война. Разбираемо е, че стават неспокойни в мирно време.
— Толкова неспокойни, че съсипват безпомощни села. Затова повиках наемни войници — за да съм сигурен, че не съм също толкова безпомощен.
Уилям реши, че е дошло времето да изостави отбранителната позиция и да нападне.
— Миналата година си убил Джийн от Брестен.
— Вярно е.
— Това предизвика огромно недоволство сред моите барони. Не обичат нетитулувани да се месят в техните игри. Искаха да срутя замъка ти до земята и да взема главата ти. Знаеш ли защо не го направих?
— От милост?
Уилям не обърна внимание на сарказма.
— Защото твоят Белрийв пази моя бряг и защото знаех, че и ти като моите рицари няма да позволиш на нашественици да срутят стените ти.
— Много съм благодарен.
— Не, не си — Уилям срещна погледа на Гейдж. — Ти си арогантен и непочтителен като баща си.
Сянка премина през лицето на Дюмон.
— Аз нямам баща. Копеле съм. — Той леко се поклони. — Като Ваша милост.
— Майка ти твърдеше, че си син на Хардраада.
— А Хардраада отхвърли твърдението й. Кралят на Норвегия има достатъчно наследници, та да позволява на някакво копеле да предявява претенции към земите му. Особено син, роден от дъщерята на нормански търговец.
— Трябва да е до известна степен привързан към теб. Обучи те в бойното изкуство и те взе със себе си на няколко похода.
Гейдж присви очи и погледна Уилям в лицето.
— Струва ми се любопитно, че знаете толкова много за мен.
— Защо? Ти със сигурност си очаквал, че ще те държа под око. Тъй като и аз самият съм копеле, познавам жаждата на незаконородения за власт, желанието му с всички възможни средства да вземе онова, което е негово. Тъй като Хардраада не би ти дал положението, което заслужаваш, вероятно беше да решиш да вземеш моето. — Той се усмихна. — Благодарен съм, че вместо това ти избра пътя към властта чрез натрупване богатството на Соломон. — Уилям повдигна вежди. — Но богатството не ти стига, нали?
Гейдж сви рамене.
— Със злато може да се купи почти всичко.
— Почти — отвърна тихо Уилям. — Но не и това, което можеше да ти даде Хардраада. Не и това, което мога да ти дам аз. Златото не може да ти купи благородническа титла. Не може да почисти най-обикновената мръсотия от обувките ти.
Гейдж погледна към обувките си.
— Не виждам никаква мръсотия. Потресен съм от мисълта ви, че мога да дойда при вас оцапан.
— Знаеш какво имам предвид.
— Трябва да говорите по-ясно. Като търговец съм свикнал на точен език, когато се пазаря. А смятам, че това е сделка. — Той се облегна на балюстрадата и рече направо: — Искате моите стрелци и войници, когато нападате Англия. Също така по всяка вероятност ще поискате и добра сума, за да ги храните и обличате по време на нашествието. Прав ли съм?