— Не исках да го казвам. — Брин гледаше втренчено през прозореца към залязващото слънце. — Не беше вярно.
Гейдж вдигна завивката над гърдите й и сетне бутна главата й под мишницата си.
— Вярно беше. Звучеше съвсем убедително.
Горещина опари бузите й.
— Ти беше виновен. Нямаше да ме пуснеш… ти ме накара да го направя.
— Не ти ли доставих удоволствие?
— Да, но ти… не беше вярно.
Под завивките ръката му собственически галеше гърдата й.
— Няма да споря с теб.
Защото се смяташе за победител. Никога не трябваше да казва тези думи. В миговете на лудост Брин се бе почувствала част от него, вълшебно завършена, но трябваше да устои и да не прави това признание. Въпреки че сега вече се бе окопитила, фактът, че се бе случило, я караше да се чувства уязвима. Опасно беше да е толкова близка с някого, когато трябва да стои настрана.
— Кой е Селбар?
— Какво?
— Ти каза, че вярваш единствено на Селбар. Искам да разбера кой е.
Тя не искаше Гейдж да узнава нищо за Селбар. Той бе част от Гуинтал, част от нейната същност и трябваше да се пази от всякакви нашественици.
Когато не му отговори, Гейдж промърмори някаква ругатня и попита:
— Баща ти ли те омъжи за Делмас?
Брин се напрегна въпреки тихо произнесените думи. В тях вече не се усещаше гневът на собственика, с който Гейдж говореше за съпруга й преди.
— Не, баща ми изостави майка ми и мен, когато бях още дете.
— Защо?
— Майка ми беше като мен, а той не можа да го понесе.
— Като теб ли?
— Беше лечителка.
— Разбирам как животът му е щял да се превърне в постоянен тормоз, ако майка ти е настоявала да спи с всички мъже, които е лекувала.
— То не беше… имаше още нещо.
— Какво?
Брин не отговори.
За нейна изненада, Гейдж не продължи да я разпитва.
— Значи майка ти те е дала на Делмас?
— Не.
— Някой твой роднина мъж?
— Не.
Гейдж се стегна и в тона му отново се промъкна меката заплаха.
— Ти сама ли го избра?
— Не съм го избрала. Нямах избор. Принудиха ме да се омъжа за Делмас.
— Кой те принуди?
Брин не отговори.
— Аз ще разбера, Брин.
Тя не можеше да му каже всичко, но навярно той щеше да се задоволи с малкото, което бе безопасно да му открие.
— Делмас ме принуди да се омъжа за него.
— Как?
— Делмас беше роб на лорд Келс и когато лорд Келс дойде да посети брат си лорд Гайлс, доведе Делмас. — Тя затвори очи. — След като стана това, Делмас ме намери в гората Кайт. По-късно ми каза, че два дена ме е търсил.
— Какво е станало?
Брин знаеше, че ще трябва да изрече думите и въпреки това й беше трудно.
— След като изгориха майка ми.
Гейдж притихна.
— Лорд Гайлс ли?
— Не, селяните. Лорд Гайлс не хранеше враждебни чувства към майка ми. Тя бе излекувала много хора от семейството му. Селяните се страхуваха от нея. Наричаха я вещица и я обвиняваха за всички беди, които сполетяваха Кайт. А тя не беше вещица. Беше добра и се боеше от Бога. — Брин преглътна. — Искаше само да им помага, чувстваше го като свой дълг.
— И заради това те я изгориха. — Той продължи с дрезгав глас: — Ти видя ли това?
— Да, те ме накараха да гледам. На другия ден аз щях да я последвам на кладата. Пламъци. Писъци. Безпомощна агония. Трябваше й много време, за да умре. Те ме заключиха в нашата къща, а каменарят Билуак стоеше на пост отвън. През нощта по някое време го повикаха за малко и някой отключи вратата. Мислех, че е лорд Гайлс, но Делмас ми каза, че той го е сторил. Избягах и се крих три дни в гората. Опитах се да стигна до брега и да отплавам за Гуинтал, но Делмас ме хвана. Беше чувал слухове за съкровището и искаше да го вземе за себе си. Мислеше, че мога да му го дам. Той беше роб и знаеше, че има само един начин да ме обвърже, за да има време да разбере това, което иска. Окова ме във вериги и ме заведе при свещеника на замъка отец Джеръм. Беше му казал, че иска да се ожени за мен и да ме заведе в Англия, за да ме спаси от селяните. Отецът познаваше майка ми и знаеше, че не е магьосница. — Тя добави горчиво: — Но както повечето мъже, послуша единствено другия мъж. Реши, че не мога да имам по-добър защитник от Делмас и не искаше да чуе протестите ми. После изрече словата на светия обет.
— Глупак.
— Направи го за добро.
— Господ да ме пази от добрината на глупците.
Тогава тя бе почувствала същото, но то бе много отдавна.
— И ти никога не си му казала за съкровището?
— Не, след време той се отказа да ме насилва. Бяха признали цената ми в двора на лорд Келс. Делмас се надяваше да спечели свободата си чрез моето лечителство.
— Как се опитваше да те насилва? — попита бавно Гейдж.