— Как се опитват мъжете да налагат своето? — Брин усещаше как расте в него заплахата и рече бързо: — Вече съм свободна от него. С нищо не може да ми навреди.
— Не си свободна. Все още.
Думите прозвучаха като лошо предзнаменование и я накараха да потръпне от студ. Тя побърза да смени темата:
— Лейди Адуин се нуждае от много грижи, но е по-добре, отколкото предполагах. Малик изглежда много доволен, че има компания…
— Как те нараняваше той?
Гейдж беше като куче, вкопчено в кокала, и Брин внезапно се ядоса от този разпит. Животът й беше препълнен с проблеми и тя се бе уморила да се чуди и тревожи как ще реагира той дори на най-обикновената дума.
— Няма повече да отговарям на въпроси. Това остана в миналото. Какво значение има?
За миг Гейдж замълча, загледан в залязващото слънце.
— Бог ми е свидетел, че не знам. — Той внезапно стана и тръгна към прозореца. Пурпурната светлина очерта силното му голо тяло и хвърли мощен ореол около разпуснатата му коса.
Косата му бе осветена от пламъци. Ще дойде.
Изведнъж в ума й нахлуха думите на Адуин.
Но сега не беше полунощ и Гейдж нямаше намерение да разрушава Редфърн. Брин бе видяла прекалено много странни и чудодейни случки, за да отхвърли възможността сънят на Адуин да се окаже истина, но не бе възможно Гейдж да е онзи воин. Той бе мъж със силни емоции, но никога не би се опиянявал да руши.
— Защо ме гледаш така? — Той отново бе с лице към нея. Думите се търкулнаха, преди да успее да ги спре.
— Мислех, че не си разрушител.
— Така ли? — Той тръгна бавно към леглото. — Дългът на воина е да руши.
— Но ти… Малик каза, че ти си повече от воин.
— Малик винаги мисли най-доброто за всички. — Той се надвеси над нея. Както бе застанал с гръб към светлината, Брин не можеше да види изражението му, но гласът му бе много мрачен. — Предупреждавам те, че мога страшно да приличам на баща си, а на този свят няма по-кръвожаден мъж от Хардраада.
Брин усети как изтръпва от студ.
— Тогава трябва да се бориш срещу тази наследственост.
— О, правя го. Рано разбрах, че проливането на кръв трябва да се ръководи от ума, а не от страстите. Не съм убивал от гняв, откакто като момче следвах баща ми в неговите походи. — Той протегна ръка и я погали. — Притеснява ме фактът, че можех да прережа гърлото на твоя съпруг, без да се замисля. Това сочи, че нравът ми не е толкова овладян, колкото предполагах.
Брин навлажни устни.
— Ако това те притеснява, трябва да знаеш, че е грешно.
— Така твърдят свещениците. Всъщност винаги съм се съгласявал с тях. — Ръката му се спусна надолу, за да я погали по шията. — Винаги съм смятал, че Давид е един глупак, обзет от мания.
— Давид ли?
— Цар Давид, който видял Батшийба и изпратил съпруга й да загине в битка.
— Прав си. Бил е глупак, да продаде душата си за една жена.
— Тогава защо и аз искам да го направя? Аз не съм глупак. Небрежността в тона му накара сърцето й да подскочи от страх. Сякаш бе признал, че решението не може да се промени.
— Не мислиш разумно. Аз не съм Батшийба1 и ти не ме обичаш истински. Каза, че присъствието на Делмас няма да е от значение, че въпреки това ще спиш с мен и ще ме използваш.
— Не казах истината. Има значение. Докато той съществува, аз не мога… — Той спря и поклати глава. — Няма да говорим за него. Дръж съпруга си далеч от мен и той ще е жив.
Господ бе свидетел, че Брин не искаше да се споменава повече името на Делмас. Бурната реакция на Гейдж я беше уплашила. Тя спусна крака на пода и се опита да прозвучи леко:
— Казах ти, че ще го избягвам, но той принадлежи на лорд Ричард. Трябва да му кажеш, че не ти е приятно да виждаш Делмас в залата. — Тя взе роклята си и я нахлузи през глава. — Сигурна съм, че ще направи всичко, за да ти услужи.
Гейдж се намръщи.
— Къде отиваш?
— Трябва да видя дали Адуин и Малик са добре, както и да си намеря място за спане.
— Ще спиш тук. — Устните му се изкривиха, като посочи постелята. — Би трябвало да си свикнала с леглото на лорд Ричард.
— Никога преди не съм била в тази стая. — Тя се наведе и си обу обувките. — И никога не съм се съвкупявала с това змийско изчадие.
Брин не гледаше към него, но усети как внезапно той застана нащрек.
— Така ли? Но той каза…
— Защото е лъжец и змия. — Брин си обу другата обувка. — А ти си бил глупак да му повярваш.
— Но ти знаеше, че съм му повярвал, нали? — Имаше обида в тона му. — И ме остави да мисля така. Защо?
Тя тръгна към вратата.
— Трябваше да се добера до Редфърн. Не бях сигурна, че си повярвал в съкровището, а ти си воин с остър инстинкт да сразяваш съперниците си.
1
Bathsheba (англ.) — В българския превод на Библията — Шева. Съпруга на Юрая и по-късно на Давид. Майка на Соломон от Давид. Давид поръчал да убият Юрая, за да се ожени за Батшийба. (Библия, II Шемуел, 11–12) — Б.пр.