— Значи си ме използвала.
— Както и ти ме използва.
— Любопитен съм да узная защо толкова отчаяно искаше да се добереш дотук?
— Адуин. — Брин погледна през рамо. — Винаги е било заради Адуин. Тя имаше нужда от мен.
— Можеше да ми кажеш — каза грубо Гейдж — Не съм толкова зъл, та да оставя една жена да умре поради липса на грижи.
— Не можех да рискувам.
По лицето му пробягна неописуемо вълнение.
— Да, не бях много нежен с теб, сигурно си била права да не вярваш в добронамерената ми природа.
Поради някаква причина Брин почувства, че трябва да го окуражи.
— Не си бил груб с мен. А и нежността не се удава лесно на някои мъже.
Гейдж се усмихна любопитно.
— Особено когато се води битка у тях самите. — Той замълча. — А и допускам, че няма съкровище.
— Разбира се, че има. Аз не лъжа.
— И къде е доказателството в Редфърн, за което ми каза?
— У Делмас е. Той ми го отне в нощта, преди да се оженим. — Брин отвори вратата. — Но ако не искаш да го виждаш, не знам как ще успееш да го вземеш от него.
— Ще изчакам. — Той се усмихна язвително. — Да се охладят малко страстите ми.
— Не се нуждаеш от Делмас. Ако си съгласен да ме освободиш, аз ще те заведа при съкровището. — Брин се намръщи. — Но трябва да почакаме, докато Адуин се оправи, за да може да пътува. Няма да я оставя тук да я тормозят.
— Ако реша да тръгна на това пътуване, ще направя така, че лейди Адуин да е в безопасност. — Внезапно Гейдж се намръщи. — Върви да ги видиш, но искам да се върнеш и да седнеш до мен в залата довечера.
Брин го погледна сепната.
— Не мога. Робините не сядат на голямата маса.
— Сядат, ако господарят им иска това. — Той я огледа. — И вземи на заем една рокля от лейди Адуин. Омръзна ми да те гледам в тези дрипи.
— Не би трябвало да оставям…
— Ако не дойдеш, аз ще тръгна да те търся. Или предпочиташ да разстроим твоята лейди Адуин, като те извлека от стаята й?
— Не разбирам — отвърна отчаяно Брин. — Защо искаш това?
— Трябва да ти е достатъчно, че го искам. — Той се обърна настрани от нея. — И имам намерение да задоволя всичките си желания. Ще се видим в залата.
Седма глава
— Къде е Алис? — Брин попита Малик, след като влезе в стаята на Адуин. — Казах й да дойде и да се грижи за вас.
— Пратих я да вземе бульон за лейди Адуин — отвърна Малик. — Не исках да рискувам да пие от твоите отвари.
— Как е тя? — Брин изучаваше лицето на Адуин, надвесвайки се над леглото. Болната изглеждаше много по-добре сега, след като косата и кожата й блестяха от чистота. — Събуждала ли се е изобщо?
— Два пъти — отвърна Малик. — Веднъж веднага, след като ти излезе, и втори път, когато Алис я къпеше. — Той направи гримаса. — Тя накара Алис да сложи между нас завеса, за да не я зърна.
— Не виждам никаква завеса.
Малик се ухили.
— Смъкнах я, след като си легна. Не бива да ми се отказва поне това. Достатъчно лошо е, че съм прикован на това легло. Със сигурност заслужавам малка награда.
— Не и ако е отнета от Адуин. От нея вече беше взето прекалено много.
Усмивката на Малик изчезна.
— Горката дама. Жестоки са хората, които могат да сторят това на една безпомощна жена.
Брин си спомни за изненадващо силното избухване на Адуин в конюшнята.
— Навярно тя не е толкова безпомощна, колкото си мислиш. — Заобиколи леглото и провери превръзката на Малик — беше сменена. Очевидно Алис бе казала истината — че ще се постарае да се реваншира. — Хората много рядко са добри, но тъкмо нейният господар и съпруг й стори това.
— Значи трябва да го пратят да гори в пъкъла — рече мило Малик. — А и аз ще се радвам да го напъхам там при първа възможност. — Той погледна към Брин. — Ако Гейдж не ме лиши от това удоволствие, преди да съм се надигнал от леглото. Може да се случи, ако си помисли, че още обичаш Ричард.
— Никога не съм обичала този звяр. — Брин отново погледна Адуин. — Как бих могла?
Малик кимна, след като тутакси разбра.
— Стори ми се странно. Не господарят, а неговата съпруга те тласкаше насам, нали?
Брин кимна.
— Мислех, че има нужда от мен.
— Очевидно е имала нужда от теб.
Брин тръсна глава, като си спомни каква сила се криеше у Адуин.
— Може би. — Тя отиде до дъбовия сандък, който беше под прозореца, и отвори капака. — Довечера трябва да отида да вечерям в залата. Ще се върна колкото мога по-бързо.
Малик тръсна глава.
— Гейдж ще иска да отидеш и в леглото му.
— Значи ще трябва да мине без това. Имам си задължения.
Малик се намръщи загрижено.
— Не, Брин, видях лицето на Гейдж, когато днес побягна след Делмас. Трябва много да внимаваш, ако искаш съпругът ти да оживее.