— Него го няма. Да го забравим. — Гейдж настани Брин от лявата си страна, преди да седне до Ричард. — Можеш да го доведеш след няколко дни, когато си тръгнем.
— Само няколко дни? Надявах се да останете по-дълго. — Ричард махна с ръка, за да започнат да сервират. — Е, може и да успеем да променим решението ви. Редфърн е толкова приятно място. — Той се наведе и заговори на Брин. — Трябва да го разведеш из околностите и да му покажеш какъв прекрасен имот притежава.
— Няма да имам време. — Тя срещна погледа на Ричард. — Адуин не е добре и трябва да се грижа за нея.
Изражението му не се промени.
— Да, Делмас ми каза, че си я преместила в предишната й стая. Това не е правилно. Знаеш, че е заразноболна. Бях принуден да я преместя в конюшнята, за да предпазя всички ни от заразата.
Брин го зяпна в недоумение.
— Но тя страда само от обичайната си треска!
— Така ли? Но ние не знаехме. Теб те нямаше, за да ни го кажеш.
Тя стисна по-здраво чашата си. Искаше й се да я хвърли към него.
Ричард се обърна към Гейдж.
— Брин много обича бедната ми съпруга. Не иска да признае, че Адуин не е създадена за тази земя. — Той въздъхна. — Боя се, че всеки миг ангелите може да я приберат.
— Не! — Брин пое дълбоко дъх и каза. — Съзнавам, че Адуин е неудобна за вас, но тя няма да умре.
— Неудобна ли? Как една толкова сладка дама би могла да бъде неудобна? — Той вдигна чашата си. — Макар да признавам, че имам вкус към по-одухотворени жени. Естествено, мъжът иска жена, която да седи до него и да му партнира със същата сила.
Лъжи. Ричард не искаше никакво друго качество, освен подчинение у жената. Първо, една лека заплаха, а после — ласкателство. Какво ли беше замислил?
— Яж. — Гейдж нарочно се наведе напред, за да й попречи да вижда Ричард. Той откъсна малко парче месо от порцията си и й го подаде. — Съгласен съм с лорд Ричард. Трябва да подхранваме силата ти. — Гласът се понижи чувствено. — Скоро ще ти потрябва.
Страните й пламнаха, когато срещна погледа му. Нищо не можеше да бъде по-ясно от неговото заключение. Той бе заявил претенциите си пред всички присъстващи в залата. Брин виждаше похотливите усмивки по лицата на мъжете, които още сега си я представяха в леглото на нормандеца.
Ричард се засмя и вдигна отново чаша.
— Добре казано. Как ви завиждам. — Той отпи голяма глътка, преди да продължи. — И съжалявам за деня, в който бях принуден да се откажа от тази награда. Робиня като Брин не се среща всеки ден.
Робиня. Собственост. Всички я гледаха и внезапно тя почувства, че се задушава.
— Вече не съм гладна. — Тя скочи на крака. — Трябва да се връщам при Адуин.
— Брин — гласът на Гейдж бе тих, но звучеше предупредително.
Тя не му обърна внимание и избяга от залата.
Той я настигна още по стълбите и я сграбчи за ръката.
— Брин!
— Няма да се върна — рече свирепо тя. — Не можеш да ме накараш. Намери си друга, която да посрамваш. — Тя се опита да се отскубне. — Но ти не успя. Аз не се засрамих. Ти и останалите трябва да се срамувате за това, че държите други хора като свои роби. Аз няма да…
— Господи, ще млъкнеш ли, за да ме чуеш? — Той я грабна за раменете и я разтърси. — Не съм искал да те засрамвам. Никога не съм имал такова намерение. Той те гледаше така сякаш… и аз се разгневих… Просто така се случи.
— И мислиш, че това променя нещата? Разбира се, че го направи. Довеждаш робинята си да седне до теб на масата. Показваш ме пред офицерите си и васалите на Ричард. Изненадана съм, че не ме разсъблече гола през тях.
— Не съм те показвал — рече грубо той. — А ти нищо не си научила, ако мислиш, че ще позволя на някого да те види гола. — Той я обви още по-силно с ръце. — Исках да ти окажа внимание. Исках да им заявя, че трябва да се отнасят с уважение към теб, че си нещо повече от робиня.
— Но за теб не съм нищо повече от робиня. Доказа го пред всички в Редфърн. Робиня и курва. — Тя вдигна поглед към него. — И ще го докажеш отново, когато ме заведеш в стаята си. Те ще се подсмихват, ще шушукат и ще говорят за всичко онова, което правиш с тялото ми. Ти го знаеш и аз го знам.
— Не го знам.
— Знаеш го и не те е грижа.
— Проклета да си. Аз не съм идеален. Понякога се ядосвам и развързвам езика си. Но ако не ме беше грижа, досега щях да съм те захвърлил. — Той се обърна и се върна в залата.
Брин извика подигравателно след него:
— Да ви чакам ли във вашата стая, господарю?
— Не, ако ти е мил животът. Върви при Малик и онази жена. Навярно те ще са в безопасност от твоята отрова.