Брин се втренчи след него изумена, докато той влезе в залата. Не смяташе, че ще я пусне да се върне при Малик и Адуин. За него това бе изключително необичайно.
Но пък тази вечер цялостното му поведение беше необикновено. То бе преминало от бдителност към мрачна ревност, а накрая бе стигнало до… съжаление, може би?
Дали наистина бе имал намерението да й отреди достойно място, за да я защити от клеветата? Брин усети как гневът й изчезва, докато обмисляше тази възможност. Той бе казал това, а не бе мъж, който лъже.
Тя почувства как вътре в нея разцъфва мъничка пъпка топлота, обърна се и се заизкачва по стълбите. Гейдж се бе опитал да я предпази.
Не би трябвало да е толкова доволна. В края на краищата той бе избухнал и навярно бе утежнил положението й. Не се бе държал по милия рицарски начин, по който Малик би й предложил покровителството си. Той се бе държал грубо, рязко и невежливо. Би трябвало да не обръща внимание на намеренията му, и да мисли само за жалките му действия.
И въпреки всичко Гейдж се бе опитал да я защити…
В стаята на Адуин гореше само една свещ, а Алис се бе сгушила до угасващия огън в камината. Брин сложи пръст на устните си, когато прислужницата скочи на крака. Погледна към мъжа и жената на леглото, които, изглежда, спяха.
— Всичко ли е наред? — прошепна тя.
Алис кимна.
— Той не се чувстваше добре и му дадох от същото лекарство за сън, което ме научихте да правя за лейди Адуин. Лейди Адуин спи, откакто тръгнахте.
— Добре. Сега можеш да си лягаш. Аз ще остана с тях.
— Така ли? Аз мислех, че… — Алис не довърши.
Алис мислеше това, което и всички в Редфърн — че Брин ще спи в леглото на нормандеца.
— Върви да си почиваш. Аз ще ги наглеждам.
Алис все още се колебаеше.
— Какво има? — попита нетърпеливо Брин.
— Може ли да остана тук? Няма да преча. Просто ще се свия до огъня.
— Но защо? — Брин спря веднага щом разбра. Тук Алис беше в безопасност. — Смяташ, че лорд Ричард ще се разгневи, че помагаш на лейди Адуин ли?
Алис кимна.
— Когато е ядосан, ме бие. — Тя потрепери. — Винаги ме бие, но когато е ядосан повече. Ако изляза оттук, ще ме намери и ще ме завлече в леглото си.
— Ако ти е толкова неприятно, трябва да избягаш.
— Къде бих могла да избягам? — Алис прехапа долната си устна и каза: — Бременна съм.
Брин потрепери от изненада, примесена с гняв.
— Той знае ли?
— Да. Аз съм в третия месец.
— И той те прати при лорд Гейдж, да те използва?
— Още не съм започнала да се закръглям и лорд Ричард казва, че съм най-хубавата жена в Редфърн. Искаше да достави удоволствие на лорд Гейдж, а не бе сигурен, че нормандецът все още е влюбен във вас.
На Брин й се повдигна от отвращение.
— Може ли да остана? — попита пак Алис.
Брин кимна към постелята, която бе наредила да сложат за нея в другия ъгъл на стаята.
— Легни да спиш там.
— Не, тук до огъня съм добре.
— Легни на леглото. Аз съм здрава и силна, а и не съм бременна в третия месец. Утре ще ми донесат легло. — Когато Алис не се помръдна, тя рече остро: — Веднага!
Алис побърза към леглото.
Стаята на Адуин беше голяма, но скоро щеше да се препълни, помисли си уморено Брин. Знаеше, че не трябва да говори грубо на Алис, но внезапно бе обзета от мисълта, че тук бе още една от жертвите на Ричард, които не можеше да остави сами в Редфърн. Как щеше да се освободи и да се върне в Гуинтал, ако трябваше да се тревожи за безопасността на тези бедни жени? Е, трябва да го направи, но тази нощ няма да мисли за това.
Дали не чу нещо? Брин се обърна рязко към леглото, но не видя никакво движение. Бързо прекоси стаята. Малик очевидно спеше дълбоко, значи шумът бе дошъл от Адуин. Но Адуин лежеше напълно неподвижна…
Очите на Адуин блестяха, препълнени със сълзи.
— Брин…
Мили Боже, още тормоз ли щеше да има тази нощ?
— Ти си ни чула? — прошепна тя, като седна в леглото и взе ръцете на Адуин в своите. — Не плачи. Всичко ще се оправи.
— Опитах се толкова пъти да имам дете от него.
— Знам. Значи не е трябвало да стане.
— Той биеше и мен. Но съвкуплението е винаги болезнено, нали?
— Невинаги. — Брин си представи как Гейдж я гали, прониква в нея, вдига я.
Погледът на Адуин преплува към лицето на Брин.
— Нормандецът не те ли наранява, когато спи с теб?
— Ти знаеш за нормандеца?
— Когато се върна от Хейстингс, Ричард ми каза, че твоите задължения не били само да лекуваш. Молих се за теб. А после, когато отново се разболях, се молих за себе си. Знаех, че само Господ може да ме спаси. Ричард иска да умра. Винаги го е искал, но аз не признавах това. Не можех да повярвам, че човек може да бъде толкова жесток. Исках само да изпълня дълга си. Не бе моя грешката, че не можах да му родя дете. Независимо от всичко, което говори, грешката не е моя. — Погледът й се насочи към Алис на леглото. — Горката жена, не й завиждам. Бебето е чудесно нещо, но по-скоро бих умряла, отколкото да родя негово дете сега.