— Лапна ли въдицата? Сигурно знае, че и Хардраада иска английския трон. Дали ще закара войските си до Норвегия и дали ще ги предложи на баща си?
— Не мисля. — Матилда се намръщи замислена. — Усетих някаква горчивина… Там едва ли има обич. Обаче може да реши да остане тук, в Нормандия, и да грабне изоставените феодални имения, вместо да рискува поражение в Англия. Както ти казах, преценявам го като много умен.
Уилям тръсна глава.
— Ако остане, ще бъде богат търговец, който може само да дърпа конците отзад. Не му харесва да го презират моите благородници. Бих се обзаложил, че ще плати моята цена, за да застане наравно с тях.
— Тогава защо искаше мнението ми, щом вече си решил? — тросна се Матилда. — Имам си достатъчно работа, не само да подслушвам зад вратите посред нощ.
Уилям веднага се зае да я успокоява. Никой не би могъл да направи живота му по-неприятен от вбесената Матилда.
— Знаеш, че винаги ценя мнението ти. — Той смени темата, като плъзна ръце около нея. — Освен що се отнася до способностите на мъжа като жребец. Признай, че го каза просто, за да ме ядосаш. Този мъж не те привлича.
Матилда отвори уста да отговори, но размисли, като улови лекото смръщване на лицето му. Тя посегна и нежно погали съпруга си по бузата.
— Колко си мъдър, любов моя. Аз само мъничко те поизмъчвах. Разбира се, че този Гейдж Дюмон ни най-малко не ме привлича.
— Много се забави. — Малик не се обърна. Той беше застанал пред отворения прозорец, когато Гейдж влезе в стаята в Белрийв. — Целия свят ли ти предложи или само част от него?
— Рицарство, баронство, имот по мой избор в Англия. — Гейдж се приближи и застана до него. — Той явно мислеше, че е много щедър.
— Но ти не мислиш така. — Малик все още не откъсваше поглед от кометата. — Не му ли вярваш?
— Той ме вика при себе си посред нощ, за да не разберат бароните му, че прави сделка с мен. Заплашва да превземе Белрийв, ако не му дам каквото иска. Трябва ли да му вярвам?
Малик не отговори.
— А и защо трябва да приемам предизвикателството? Тук имам всичко, което бих пожелал. — Той обходи с поглед стаята, като огледа един изящно изработен златен слон на масата, великолепните гоблени на отсрещната стена, на които бе избродиран лов на лъвове в пустинята. Гейдж бе обзавел всеки ъгъл от двореца с мебели с фина дърворезба и орнаменти от злато, сребро и слонова кост. Когато нареждаше Белрийв, той се опита да пресъздаде лукса и красотата на дворците, които беше посещавал във Византия, а не оскъдните удобства на къщите в Нормандия или залите на баща си в Норвегия.
— Нямаш всичко — отвърна Малик. — Тук трябва да се бориш за уважение и да браниш онова, което ти принадлежи.
— В Англия по всяка вероятност ще е същото. Само че ще трябва да се бия със саксонците, както и с братята си нормани. Да, би трябвало да остана тук.
— Но няма да го направиш — усмихна се Малик. — Ти си мъж, роден да управлява, а Англия е стъпка напред в тази посока.
— Баронството не е кралство. — Той повдигна вежди. — Или вярваш, че възнамерявам да сваля Уилям?
— Това е една възможност.
Гейдж не отрече, че му бе хрумвала тази мисъл. Понякога обидите и отказите, които получаваше, го вбесяваха до такава степен, че се изкушаваше да прегази всички по пътя си към трона.
— Аз съм богат, но ще ми трябват съкровищата на Соломон, за да осигуря достатъчни подкрепления и да сваля Уилям.
— Вярно е. Но въпреки това ще се опиташ. През последната година си станал прекалено неспокоен. Ти си мъж, който винаги трябва да има пред себе си нова планина за покоряване, а рицарите на Уилям не са достатъчни, за да те предизвикат. Ако не беше Англия, щеше да е Византия. — Малик потрепери присмехулно. — Или отново онази студена северна страна.
— Не се тревожи. Няма да е Норвегия. — Устните му внезапно потръпнаха. — И не може да бъде Византия, ако трябва да ме уважават в твоята компания. Струва ми се, присъдата беше кастриране и после отсичане на главата?
— Не ми напомняй тази идиотщина. Като че ли кастрирането не е достатъчно унижение, та бяха готови да ми отнемат и способността да мисля. Наистина искаха да ме унищожат. — Той въздъхна. — Но такава е съдбата на хората, надарени от Всевишния. Мъж с моя блестящ ум и жажда за знания винаги има врагове, които се опитват да го смачкат.
— Смятам, че именно жаждата на долните ти части те е смачкала. Отсичането на главата беше просто следствие. Така и не проумях защо избра да прелъстиш именно жената на началника на императорската стража.