Гейдж изруга и скочи от коня. Грабна я през кръста и я вдигна на седлото.
— Аз съм този, който ще върви пеша, щом те отвращава да ме докосваш. — Той сграбчи поводите и поведе коня извън поляната. — Но ти ще ме докоснеш, кълна се в Бога! Ще ти дам време да свикнеш, но… Боже, надявам се, че ще мога да ти дам време.
— Никога няма да свикна — каза тя несигурно. — Никога.
— За теб ще е по-добре да свикнеш, защото ще ти се наложи. Каквото и да става — каза мрачно той. — Защото никога няма да ме напуснеш, Брин.
Преди да превалят хълма над Редфърн, те видяха червено сияние да осветява небето.
Първата мисъл на Брин бе, че кометата се е върнала. Отхвърли я тутакси. Тази светлина не беше чист поток, а широко разтворена зловеща паст, която искаше да погълне нощното небе.
— Какво е това?
— Пожар. — Гейдж ускори крачка и задърпа поводите, наполовина водеше, наполовина теглеше коня по последните няколко крачки от нагорнището.
— Сигурен ли си?
— Забрави ли, че аз съм един отвратителен варварин? Няма да се учудиш, ако ти кажа, че съм изгорил сума градове и села, докато върлувахме с Хардраада, нали? — Той додаде горчиво. — Да, знам отлично какво значи това сияние, макар че не аз съм запалил пожара.
— Не съм казала, че ти… — Брин не довърши. Бяха се изкачили на върха на хълма и тя се взираше ужасена.
Редфърн бе обхванат от пламъци!
Покривът на замъка пламтеше като факла, горяха и няколко от страничните постройки.
— Велики Боже! — промълви Гейдж.
— Адуин! Малик! — прошепна Брин. — Трябва да…
Не успя да довърши. Гейдж се метна на коня зад нея и смушка животното, което препусна в галоп.
Вятърът развяваше косите на Брин, докато летяха надолу по склона и нахлуха през портата.
Писъци.
Хора се блъскат като обезумели из двора.
Горящи греди падат с трясък на земята.
— Господарю! — извика от двора Льофон на Гейдж.
Брин се обърна и видя как капитанът и войниците му се опитват да се борят с пожара и прескачат от замъка към параклиса.
— Не можехме да направим нищо — каза Льофон. — Всичко стана толкова бързо, че не съумяхме…
— Малик? — попита Гейдж.
Льофон поклати глава.
— Пожарът обхвана първо предната зала. Не можахме да минем през пламъците.
— Дяволите да ви вземат! Не могли! — Гейдж скочи от коня. Брин се смъкна от седлото и го последва. Тичешком пресякоха двора и се отправиха към залата.
Вече нямаше вход. Пламъци. Навсякъде пламъци.
— Стой тук! — изкрещя Гейдж на Брин.
Как можеше да чака, когато Малик и Адуин бяха в оня ад? Трябва да намеря път до тях!
— Задната врата! — Тя изтича наляво. За части от секундата избегна удара на падаща греда. — Можем…
Гейдж вече беше пред нея, заобиколил пламтящите руини на замъка, и тичаше по прохода между параклиса и самия замък. Тя забеляза, че се поколеба за момент.
— Погрижи се за нея! — извика той през рамо.
Тя се чудеше объркана: за кого да се погрижа? После видя фигурата, сгушена до стената на параклиса. Алис!
Коленичи бързо до жената и с облекчение видя, че е още жива. Огледа я бързо. Алис не беше обгорена, но на слепоочието й зееше дълбока рана; изглеждаше в безсъзнание. Какво да прави? Алис има нужда от помощ, но Адуин най-вероятно беше в опасност.
— Капитане! — Брин изтича обратно, направи знак на Льофон да дойде и посочи към Алис. После отново последва Гейдж в посока към задната част на замъка.
Когато стигна до вратата, той вече беше влязъл вътре. Големи кълба черен дим се носеха, но Брин не видя пламъци. Пристъпи вътре и разяждащият дим в същия миг опари дробовете й.
Кайси. Кладата. Писъци.
Не, това беше отдавна. Не беше в състояние да помогне на майка си, но ще спаси Малик и Адуин. Брин запуши уста с ръка, опитвайки се да не диша, и тръгна по коридора към стълбите за горния етаж. Там бяха спалните. От гъстия дим изскочи Гейдж и извика:
— Вън! Покривът скоро ще се срути!
Той носеше на ръце Адуин, заровила лице до гърдите му.
— Малик? — попита задъхано Брин.
И видя Малик да се препъва зад Гейдж. Тя изтича към него, обхвана го през кръста и сложи ръката му на раменете си.
— Облегни се на мен!
— Брин, излизай! Бързо! — крещеше Гейдж.
Какво си мислеше той? Че тя много иска да остане в този пъкъл? Дробовете й горяха.
— Ти излизай!
Тежестта на Малик забавяше крачките й. Когато стигна вратата, срещна Гейдж, който се връщаше в залата. Той я измъкна на въздух, пое Малик и почти го понесе надолу по стълбите, далеч от горящата постройка.
Искри!
Трясък на греди!
Гигантски огнен взрив!