Брин погледна назад. Вратата, през която току-що бяха излезли, вече представляваше плътна огнена стена.
— Брин. — Погледът на Адуин не се откъсваше от пламтящите развалини. — Какъв ужас…
— Да. — Брин поемаше дълбоко въздух, коленичила до Адуин. — Как си?
— Не можехме да излезем. — Адуин се закашля. — Малик се опита, но не можахме да излезем в… — Тя се преви одве. Не можеше да си поеме дъх.
Малик също коленичи до Адуин.
— Спокойно, скъпа, не говори. След миг ще те изведем оттук. Гейдж отиде за конете.
— Малик, ще можеш ли да повървиш още малко? — Гейдж се появи отново при тях. — Льофон е довел конете при портата, но ще полудеят от страх, ако ги доведем толкова близо до пламъците.
— Мога да вървя. — Малик се изправи бавно. — Какво представлява този ад за герой като мен?
Адуин изсумтя презрително. Малик я погледна тъжно.
— Щях да те спася. Гейдж ми отне тази възможност.
— Да не си се канил да прелетиш през заключена врата?
Малик трепна.
— Щях да намеря начин.
Гейдж вдигна Адуин на ръце.
— Тогава намери начин да отидеш до портата, преди остатъците от Редфърн да избухнат в пламъци. — Той се обърна към Брин. — Зная, че страдаш не по-малко от Малик, но би ли могла да му помогнеш?
Да страда? За момент Брин се обърка. Толкова много неща се бяха случили, че тя почти беше забравила синините и раните, получени по-рано тази вечер. Изглеждаше толкова отдавна…
— Разбира се, че ще му помогна. — Тя стана и сложи ръката на Малик на раменете си. — Ела, Малик. Още малко и ще се махнем оттук.
— Какво унижение… — промълви той.
— О, хайде! — каза Адуин язвително. — Да не би да предпочиташ да се опърли красивата ти брада?
Той светна.
— Наистина ли ме намираш красив?
Тя въздъхна вбесена и затвори очи. Гейдж я носеше нататък. Малик престана да куцука и наперено запристъпва.
— Тя наистина мисли, че съм красив.
Брин се смая и възкликна:
— Малик, ние едва спасихме живота ти!
— Е, човек трябва винаги да се стреми да намира светлинка и в нещастието.
В момента Брин не виждаше светъл лъч сред този трагичен хаос, но беше доволна, че някой може да го види.
— Не се радвай толкова. Адуин се страхува много от хубави мъже.
Лицето му помръкна.
— Ах, това е много лошо! Но мисля, че сте права. Спомням си… — Малик се помъкна нататък с поглед, прикован към Адуин. В момента я вдигаха на коня на Льофон. — Къде е лорд Ричард?
Брин се огледа из бъркотията пред конюшните.
— Не зная. Не съм го виждала. — Изведнъж тя погледна към пламтящия замък. — Да не би той…
— Не, не е там. — Малик сви мрачно устни. — Хващам се на бас, че си е намерил сигурно местенце, много преди замъкът да пламне.
— Какво искаш да кажеш?
— Качвайте се! Идете на хълма и направете стан там! — Гейдж бе довел два коня. Качи Малик на единия и го плесна по задницата. Животното изскочи през портата в галоп. После се обърна към Брин и посегна към нея. — Ти също.
— Не. — Тя се дръпна назад. Пред погледа й бяха ужасените мъже и жени край конюшните. — Не мога да си тръгна. Може да потрябвам.
— Не тук. Заповядах на войниците си да изведат всички от Редфърн и да ги настанят в лагера на хълма. А ние ще останем, докато си отиде и последният човек. — Ръцете му обхванаха талията й и я вдигнаха на седлото. — Направихме, каквото можахме. След часове тук няма да има нищо. Редфърн вече не съществува.
Тя се взираше със страх в пламтящата сграда, където бе прекарала последните години. Гейдж беше прав. Тук скоро щеше да остане само пепел.
— Тръгвайте. — Той плесна кобилата и тя тръгна след коня на Малик.
Можеш ли да прелетиш през заключена врата?
Тя си спомни думите на Адуин, когато преминаваше през горящата порта. В онзи момент не беше осъзнала значението на тези думи. Страхът й бе попречил.
Заключена врата?
Повече от два часа след това Брин беше прекалено заета, за да попита Адуин за значението на онези думи. От вратите на Редфърн на непрекъснат поток вървяха хора и се изкачваха към лагера на хълма. Някои бяха обгорени в борбата с пожара, други бяха просто смазани от загубата на скромните си вещи. Трудно беше да се разбере кое от двете е по-тежко, но всички се нуждаеха от грижа. Въпреки протестите й, Малик се движеше с нея от ранен на ранен, почистваше раните им и подаваше бинтовете на Брин да ги превързва. При други просто сядаше и им говореше тихо, разбиращо и успокоително.
Брин се връща няколко пъти при сламеника на Алис, но тя не се събуди. Лош знак. Проми слепоочието на жената още веднъж и отиде при огромния камък на върха на хълма. Адуин се беше облегнала на него, наметната с одеяло.