— Как е Алис? — попита Адуин.
— Не зная. Да се беше събудила поне… — Тя седна до Адуин. — Студено ли ти е? Искаш ли още едно одеяло?
— Не. — Адуин се взираше в пожарището долу. На лицето й бе застинал ужасеният израз на всички избягали от огнения пъкъл. — Няма го вече — пошепна тя. — Имам странното усещане, че виждах всичко, което изгаряше.
Брин разбираше какво значи това. Тя също имаше чувството, че е унищожена част от живота й. Никога не бе харесвала пребиваването си тук, но този начин да се отърве от Редфърн беше ужасен. Огън и смърт. Потрепери, когато си даде сметка, че Делмас е там, долу, в онзи обор, обхванат от пламъци.
Но сега не можеше да мисли за това. Твърде много хора се нуждаеха от нея и Адуин бе една от тях.
— Жалко, че не успяхме да спасим нещо.
— И по-добре — каза Адуин. — Ето единственият предмет, за който бих съжалявала, ако го бях оставила там. — Тя отвори длан и й показа изящна сребърна броеница. Брин я позна. Беше принадлежала на майката на Адуин, а тя я бе дала на дъщеря си в нощта, преди да умре. Адуин беше сигурна, че това е амулет, който тя беше държала у себе си през цялото време, докато боледуваше. — Останалото няма значение. — Тя се усмихна. — Повярвай, липсата на всякаква собственост ме прави… свободна.
— Свободна?
— Сватбените подаръци на Ричард. Зестрата ми за него. Всичките тъжни спомени за дългите години, когато не можех да изляза от онази стая. Всичките съмнения, цялата вина… — Адуин въздъхна дълбоко. — Всичко това вече го няма.
— Надявам се — каза Брин. — Но спомените не изгарят толкова бързо, колкото гредите. Струва ти се, че са си отишли, но един ден се връщат.
— Е, сега ги няма. Ще се тревожа, когато се върнат. — Адуин потрепери. — Мислех си, че умирам, Брин. Беше много странно. Вбесих се. Помниш ли кога се научих да приемам смъртта? По-рано. Изведнъж ме изпълниха ужасен гняв и сила. Мисля, че разбрах какво е изпитвал Самсон2, когато е събарял храма. Ако Гейдж не беше дошъл, усещах, че ще мога да разбия вратата.
Заключената врата.
— Наложи ли му се да разбива вратата? Наистина ли беше заключена?
— О, да! Беше заключена! — Тя стисна устни. — Малик и аз бяхме будни и чухме как ключът се обръща в бравата. След като ти замина, аз се тревожех. Алис отиде в кухнята да приготви успокоителна настойка, за да мога да заспя. Чух, че зад вратата има някой и помислих, че Алис се връща. Но не беше тя.
— А кой?
— Ричард. Не съм го видяла, но кой друг можеше да бъде? Кой друг можеше да иска аз да умра? Чух как се обръща ключът и след малко замириса на дим.
— Не е логично. — Веждите на Брин се свиха замислено. — Защо е трябвало да изгори наследството си, за да те убие?
— Това не е негово наследство. — Вече не е. Той знаеше, че нормандците скоро ще го завладеят. Освен това Редфърн никога не е значел за него нещо повече от път към властта. — Устните й се свиха в горчива гримаса. — Колкото и аз значех нещо за него. Защо да не ни изгори и да не започне на чисто? Някоя богата норманска вдовица щеше да го задоволи напълно.
— Ако няма наследство, никой нормандец не би се сродил с него.
— Но той е красив и сладък като пролетно цвете. Щеше да намери начин.
Бих могъл да се оженя за вас.
Брин изведнъж си спомни думите на лорд Ричард. Не се ли бе опитал да разчисти пътя към самата Брин, а не към някоя богата норманска вдовица? Той знаеше, че Брин е отчаяна след смъртта на Делмас, беше я видял как напуска Редфърн. Ако не е разбрал, че Гейдж я е последвал? Изгарянето на замъка можеше да има двояка цел — да го отърве от жена му и от натрапника, който би могъл да се изправи на пътя му. Възможно беше той да е тласнал развитието на събитията с един замах на факлата.
Адуин изведнъж се обърна уплашена към нея.
— Колко съм глупава! Не съм свободна, нали? Той все още е жив.
— Мисля, че е жив.
— Тогава защо не се появи?
Брин гледаше надолу към горящите развалини.
— Трудно ще убеди някого, че тази злоба е пратена от небето. Боже, горките хора! Идва зима, а те нямат покрив над главите си.
— Не го е грижа за тях. В неговия свят съществува само Ричард. Неговата сила и ум са му дали всичко, каквото е пожелал. Аз бях единственият му провал. Не е чудно, че иска да ме види мъртва.
— Няма да му позволя да те нарани, Адуин.
— Не, аз няма да му позволя да ме нарани! Не трябва вече да завися от когото и да било! Ще бъда силна и умна като него.
— Ти вече си умна и ще бъдеш силна, когато оздравееш.
— Нямам време да боледувам. Да не мислиш, че Ричард ще се спре след първия неуспех? Не, той ще продължи да се опитва, докато постигне целта си. Трябва да съм готова, когато дойде.
2
Самсон (библ.) — израелски съдия, обладаващ титанична сила. Предаден на филистимлянските царе от жена си Далила, той разклатил колоните на храма и загинал заедно с тях и с още триста души — Б.пр.