Брин се усмихна. Несигурните проблясъци на сила, които бе забелязала след връщането си в Редфърн, вече бяха съвсем ясни. Силата на Адуин беше очевидна.
— Сигурна съм, че ще бъдеш, Адуин.
Адуин погледна пак към Редфърн и пошепна:
— Животът е скъпоценен. Нали, Брин? Той се опита да ми го отнеме. Опита се да го отнеме на всички нас.
— Животът няма цена.
— Ти се сърдиш на Гейдж, че уби Делмас. Зная, че това е грях, но си мисля… Изглежда, че животът на някои хора е по-ценен от живота на други. — Адуин говореше бавно, сякаш търсеше думите. — Той беше много жесток с теб. Ако беше жив, Делмас щеше да направи тебе и другите нещастни, нали?
— Може би.
— Тогава защо ти…
— Защото той вече няма възможност да се промени. Кой знае какъв е бил Делмас като дете или какви събития са го направили такъв, какъвто беше. Ако бе оживял, с него можеше да стане някаква чудотворна промяна.
Адуин се намръщи. Съмняваше се.
— Вярваш ли в това?
— Не. — Брин въздъхна. — Не вярвам в чудеса, особено що се отнася до Делмас. Но аз съм лечителка и не мога да си позволя да съдя кой трябва да живее и кой — да умре. Чудесата стават, когато най-малко ги очакваш.
— Е, аз мисля, че той нямаше да се промени и се радвам, че вече не може да те кара да страдаш. Вярвам, че Бог няма да си губи времето с такъв звяр. Нито пък някой от нас.
Брин беше леко стъписана от тази гневна реакция на нежната, обичлива Адуин. Имаше чувството, че тя израства и се променя пред очите й.
— Бог едва ли го е считал за боклук, когато го е довел на този свят.
— Бог е дал на света и отровните змии, но едва ли е допускал, че те ще пълзят около нас и ще ни безпокоят. Делмас е трябвало да остане при другите змии.
— Аз… разбирам.
— Но не си съгласна. — Адуин поклати глава. — Ти си много по-умна от мен в много неща, но в други не ти достига здрав разум. — Тя се облегна уморено на камъка. — Не зная. Ще трябва да помисля. Трудно ми е да си съставя мнение, защото цял живот съм приемала за истина това, което говорят хората. Това ме кара да се съмнявам във всяко… Гледай! Идват!
Брин проследи погледа на Адуин и въздъхна облекчено. Гейдж, Льофон и група войници се изкачваха по хълма. Очевидно бяха разбрали, че не могат вече да помогнат и се връщаха. Не си беше позволила да признае пред себе си колко се тревожеше за Гейдж през последните часове.
Велики Боже, Гейдж изглеждаше като демон, току-що излязъл от Хадес!3 Лицето му беше черно от дима. Макар покрита със сажди, косата му блестеше със свой огън в светлината на пожара.
— Идва — промълви Адуин. Погледът й следеше Гейдж. — Моят сън. Пожарът. Той…
Адуин беше направила същата връзка, до която Брин стигна през първия ден на Гейдж в Редфърн.
— Може би. Това не означава непременно нещо. Може да е било случайно съвпадение.
— Това значи нещо. И става точно както го видях. Ти не вярваш в чудеса. Но защо ги отричаш, когато стават пред очите ти?
— Лорд Гейдж не е чудо.
— Той ме спаси. Той спаси Малик. — Адуин посочи хората по хълма. — Той спаси всички тях. Изглежда ми като чудо.
Той започна да изглежда като чудо и за мен, помисли си тъжно Брин. Чудо, разгърнало се безкрайно бавно. Тя не бе разбрала какво държи в ръцете си, докато то не помръкна и не падна на земята.
— Той не е чудо — повтори Брин и обърна гръб. — Много се задържах тук. Трябва да отида при Алис.
— Не, нека да отида аз. — Адуин отметна одеялото и с мъка се изправи. — Ти имаш много работа.
— Седни. Едва стоиш на краката си.
— Няма да се наложи да стоя права, за да наблюдавам Алис. Стига съм се глезила. И Малик не е добре, а помага. — Адуин тръгна с несигурни крачки към сламеника на Алис. Усмихна се на Брин през рамо. — Бъди спокойна. Не зная как да лекувам, но зная как се раждат деца. При най-малкото й помръдване ще те повикам.
Брин я проследи с поглед и се намръщи разтревожено. Адуин имаше силна воля, но тялото й още бе слабо. Не се знаеше на какво натоварване може да издържи.
— Как си?
Тя се вцепени. Гейдж беше на няколко метра от нея, на кон.
— Добре съм. — Тя го разгледа. Съжали го: даже димът не можеше да скрие бръчките на умората по лицето му. — По-добре съм от теб. Поне се измих от саждите.
— Извинявай, че те обидих.
— Не си ме обидил. Адуин казва, че си цяло чудо. Как може едно чудо да обижда?
— Чудо? — Той се усмихна язвително. — Сигурно си й казала колко много греши?
— Да, но тя не се съгласи. Адуин е станала много упорита. — Брин отклони погледа си. — Тук не сме зле. Четирима мъже са с по-сериозни рани, но аз се безпокоя само за Алис. Има рана на главата и се боя, че вдишаният дим й е навредил. Тя е бременна.
3
Хадес (гр.мит.) — подземното царство на бога Хадес, обиталище на сенките на мъртвите. Хадес е брат на Зевс — Б.пр.