И все пак, даже да можеше да повярва на Малик, той само щеше да се опита да й отнеме новата свобода, придобита след унищожаването на Редфърн. Спокойствието, което предлагаше, щеше да й струва прекалено скъпо.
Тя се обърна и почти пробяга разстоянието до Брин, която беше застанала недалеч.
— Алис се събуди — каза тя задъхано.
Брин понечи да се усмихне, но забеляза израза на Адуин.
— Какво има? Не е ли на себе си?
— Изглежда съвсем добре.
Брин погледна през рамо.
— Да не би Малик…
— Казах на Алис, че ще отидеш при нея. Но когато си свършиш работата, извикай ме. Ще отида да спя до нея. — Адуин се намръщи. — Ти също трябва да поспиш. Не само Алис е ранена.
— Когато си свърша работата тук. — Брин погледна пътеката, по която Гейдж Дюмон беше изчезнал преди няколко часа. — Много време мина, нали? Трябва вече да се върнат.
Адуин разбра, че Брин се тревожи за нормандеца. Горката Брин! Толкова много вътрешни борби и болка! Точно когато започна да разбира какво трябва да прави, пред нея се изправиха препятствията.
— След Ричард ли тръгнаха?
Брин кимна и продължи да следи пътеката. Адуин каза тихо:
— Няма да ги накараш да дойдат по-скоро, като се взираш надолу.
Брин й обърна гръб.
— Зная. Много съм глупава. — Тя тръгна през стана към сламеника на Алис.
Адуин видя, че Малик вече бе коленичил до Алис. Не долавяше какво си говорят, но внезапно чу, че Алис се смее. Не беше за чудене. Онзи хитрец сигурно можеше да накара и смъртник да се засмее.
Малик сякаш усети втренчения поглед на Адуин, вдигна глава и го посрещна. Усмихна се весело. Изразът му беше изпълнен с разбиране. Едва ли можеше да устои на копнежа му. Малик искаше тя да отиде при него.
Цената е много висока, напомни си отчаяно тя. Прекалено висока.
Гейдж се върна в стана едва преди зазоряване.
Жив е! Брин въздъхна облекчено, когато го видя. Даже в полумрака никой не можеше да сбърка гигантския силует на Гейдж. Брин гледаше как конниците се изкачват по хълма. Тази нощ не се вееха флагове. Хората бяха капнали — като Брин.
Брин излезе да ги посрещне на края на лагера.
Жребецът на Гейдж се дръпна назад, когато тя излезе от храстите, но конят също бе уморен и Гейдж го овладя лесно. Не беше така с характера му обаче. Той я попита грубо:
— Не поспа ли? Как си мислиш, колко можеш да издържиш?
— Колкото теб. — Тя се напрегна, но се побоя да зададе въпроса.
Не се наложи. Гейдж поклати глава и каза:
— Не го намерихме. Така че можеш да си почиваш с чиста съвест. Не е проляна кръв и ти си чиста. — Той се обърна към Льофон. — Накарай хората да си починат няколко часа. След това се върнете в Редфърн и вижте какво още може да се спаси. Завивки, продукти, каквото попадне. — Той погледна към тлеещите, почернели развалини. — Няма да е много.
— Какво да направим с тях? — попита Льофон.
— Ще се опитаме да създадем на тези хора някакви условия, докато възстановите къщите им.
— Докато ги възстановим ли? — Льофон беше ужасен. — Аз съм войник, не мога да строя!
— Тогава ще намериш майстори, който ще го направят вместо вас. Бързо. Искам къщите да бъдат готови преди първия сняг. Каменни къщи. Замъкът също ще бъде от камък. Силен и непристъпен като Белрийв.
— Защо ще правиш това? — попита Брин смаяна. — Нима искаш да вземеш Редфърн от Уилям и да го направиш своя собственост?
— Може би. Близо е до морето, удобен е за търговия. И земята му е плодородна.
— Може би? Ще хвърлиш толкова труд и ще похарчиш сума пари, без да си сигурен?
— Значи трябва да попълня хазната си, нали? — Той се обърна пак към Льофон. — Ако намериш майстори и работници до края на тази седмица, ще поставя Гийом за ръководител на строежа, а ти ще можеш да ни придружиш в пътуването.
Льофон даже не попита къде ще отиват. Беше се отървал от позора да загуби меча си.
— Ще намеря. Даже ако трябва да ги търся чак в Нормандия. Уверявам ви, че майстори ще има. — Той слезе от коня и махна на войниците да го последват. — Четири часа почивка. Не повече.
Брин гледаше как мъжете се разпръскват.
— Много странно. Защо?
Гейдж слезе от коня.
— Не обичам безцелното разрушаване. То ме оскърбява. Войната е унищожение, но извършено с ясна цел.
— Кажи това на невинните хора, които се изправят на пътя към твоята цел.
— На този свят останаха малко невинни хора. — Гейдж уморено разтърка тила си. — Няма да се извинявам. Правя каквото трябва да се прави, за да живеем и да се развиваме. — Той търсеше нещо сред заспалите. — Къде е Малик?