— Тя имаше нужда от мен — отвърна просто той. — Нейният брутален съпруг се държеше жестоко с нея.
Гейдж поклати глава. Думите на Малик не го изненадаха. Една жена не бе необходимо нито да е млада, нито привлекателна, за да си спечели място в леглото на този негодник — той ги обичаше до една. Сякаш се наслаждаваше на всяка жена с един и същ страстен ентусиазъм, а и те със сигурност се наслаждаваха на Малик.
— Чудя се как ли е тя — намръщи се Малик. — Навярно трябва да се върнем в Карза и…
— Не — рече твърдо Гейдж. Макар едва-едва да се бяха измъкнали от Византия невредими, Малик бе настоявал да вземат жената със себе си и да я придружат до нейното село. — Тя е добре. Дадох достатъчно злато, за да й осигуря добър живот. Тя няма нужда от теб.
— Навярно си прав. Трябва да й дам възможност да си намери някой по-нищожен мъж, който да я задоволява. — Той махна с ръка към кометата. — Аз съм като тази комета, която затъмнява с великолепието си всичко останало на небето.
Гейдж изсумтя.
— Ще улесниш живота ми, ако грееш малко по-слабо и по-рядко.
Малик се обърна с усмивка по брадатото лице.
— Но ти нямаш нужда от по-лесен живот. Давам ти и развлечения, и предизвикателства. Затова ме избра за свой приятел.
— Чудя се защо ли се обремених с подобен пройдоха.
— Защо не ме попита? Знаеш колко съм мъдър.
— Знам колко си арогантен.
— Един дол дренки. Не съм чувал да те описват нито като срамежлив, нито като скромен. Е, ще отидем ли в тази Англия?
— Не съм решил.
— Мисля, че си решил.
— Ако отида, Уилям казва, че трябва да те оставя тук. Бои се, че езическата ти душа може да оскверни свещената му експедиция и да донесе гнева на небесата.
— Каза ли му, че нямам равен на себе си като воин и че мога да победя тези саксонци дори без неговата армия? — Той се удари с юмрук по гърдите. — Че те ще побегнат като овце от мощната ми сабя? Че ще покрият очите си от ужас, когато ме видят да опъвам лъка си? Че ще се уплашат и ще се разтреперят, когато ги прегазя с гигантския си кон?
— Не, но му казах, че като нищо ще ги издухаш с хвалебствията си.
Малик тръсна скръбно глава.
— Дълбоко ме нараняваш. Да ме познаваш толкова отдавна и да не осъзнаваш истинската ми цена.
— Как мога да не я осъзнавам, когато ми показваш колко си безценен всяка минута?
— Ами, цената ми продължава да расте. Затова държа непрестанно да ти го напомням. — Той погледна настрани от Гейдж и продължи тихо: — Ако това ще спести неприятности, аз ще остана в Белрийв.
— И ще позволиш на Уилям да ми заповядва?
— Той управлява Нормандия.
— Той има нужна от мен. Аз нямам нужда от него. Ако отида, и ти ще дойдеш с мен. — Гейдж направи гримаса. — Не се знае каква щуротия ще забъркаш, ако те оставя тук сам.
— А и ще ти липсва компанията ми. Как ще се лишиш от нея? — Изражението на Малик изведнъж стана трезво, щом отново обърна поглед към небето. — По-добре ще е да остана тук — промълви той. — Имам усещането, че отвъд онова море ме очаква нещо лошо.
— Виждаш го написано на небето ли? — попита Гейдж саркастично. — Мили Боже, и ти ли се лиши от разсъдъка си след появяването на тази дяволска комета?
— Когато няма разумно обяснение, трябва да разчитаме на онова, което усещаме.
— Или което си въобразяваме. — Гейдж се засмя язвително. — Или да се нагаждаме според желанията си.
— Какъв циник си — рече Малик. — В нищо не вярваш.
— Не и на тази земя. Не, не е вярно. Вярвам в това, което съм и в това, което си ти. Вярвам в това, което мога да видя, чуя и докосна. — Той проследи с поглед погледа на Малик към кометата. — И вярвам, че виждаш това, което искаш да видиш, също като Уилям. Ако не искаш да дойдеш с мен, кажи. Няма да ти се сърдя.
Малик замълча за миг.
— Ще дойда. Да става каквото ще. — Внезапно той се ухили.
— Но трябва да ми обещаеш, че няма да умра в ръцете на тези варвари. Няма да е подходящ край за такава блестяща кариера.
Гейдж се усмихна.
— Обещавам ти.
— Добре. — Малик прекоси стаята към вратата. — А сега, след като си решил да ни хвърлиш към кървавите брегове на войната, усещам, че трябва да се заема с радостите на живота. Една прекрасна девойка ме чака в стаята ми от три часа.
— Може вече да не е там. Дамите не обичат да чакат.
— Там ще е, защото е любопитна. Иска да разбере дали един сарацин е наистина езичник и физически, не само духовно. — Той спря до вратата. — Лейди Женевиев. Каза, че нямаш нищо против, нали?
Гейдж сви рамене.
— Защо питаш? И преди сме спали с едни и същи жени. Прав си, любопитна е. — Той и Малик бяха срещали и във Византия и тук много благороднички, които бягаха от отегчението си, като се осмеляваха тайно да се впуснат в забранените околности, обитавани от изгнаници. Женевиев беше по-забавна от болшинството, но Гейдж не се заблуждаваше, че тя храни към него повече обич, отколкото той към нея. — И е много изобретателна. Умее да доставя удоволствие.