Преди тя да отвори уста, Гейдж се отдалечи. Не й беше ясно как една жена трябва да отговори на подобна декларация. Не обръщай внимание на тези разпалени думи. Забрави ги. Лесно е да се каже. Невъзможно е да се направи.
Ще се бия с всички твои дракони, Брин от Фокхар.
Денят на заминаването изгря ясен и студен. Още по-студен бе изразът на Гейдж, когато видя каруцата. Той прекоси на кон стана до мястото, където Брин и Малик трупаха завивки и храна в нея.
— Какво е това? Разтоварете тази каруца! Ще пътуваме само с коне.
— Каруцата ни е нужна.
— Каруците се чупят, колелата им затъват в калта и снега. Искам да се движим бързо.
— Чакахме толкова дълго. — Брин сложи още сгънати дрехи в каруцата. — Няколко дена път в повече нямат значение.
— Ако завали сняг, ще станат повече от няколко дена. Кажи й, Малик.
— Снегът е неприятен — съгласи се послушно Малик. — Но аз съм съгласен с Брин, че каруцата ще ни трябва.
Гейдж му хвърли ядосан поглед.
— Разтоварвайте.
— Казах, че ще я вземем! — Тя стисна зъби и се обърна към него. — Адуин се поправя, но не може да язди дълго. Ще трябва да почива, когато се умори.
— Адуин!
— Повечето от времето каруцата ще носи малък товар и ще може да се движи бързо. Не мислиш ли, че ще е по-добре да се движим с Адуин в каруцата, отколкото да спираме и да я чакаме да почива?
— Тя не може да дойде с нас — каза Гейдж. — Едва се е вдигнала от леглото.
— Няма да оставя Адуин тук — каза просто Брин. — Не се безпокой. Ще се грижа за нея, ако се разболее пак.
— Адуин и целият свят — промърмори Гейдж.
— Ричард не е заловен. Веднъж се опита да я убие. Може да се опита пак, ако я намери беззащитна и безпомощна.
— Ще оставя пазач при нея.
Брин поклати глава.
— Тогава ще я оставим в някой манастир. Добрите сестри ще се грижат за нея.
— Не! — каза Малик. — Никакъв манастир!
На Брин й стана забавно от паниката в гласа му, но се върна към сериозната тема на разговора.
— Мислиш, че светата обител ще спре Ричард? Той ще я изгори до основи, както направи с Редфърн! — Изразът на Гейдж не се смекчи. — Или ще я вземе за заложница. Той знае, че я обичам. Може да я използва, за да ме накара да те изоставя и да отида при него.
Кисела усмивка разкриви строгите черти на лицето му.
— И аз няма защо да питам дали ще го направиш.
— Не, няма защо — каза грубо Брин. — Щом мериш живота със злато. Адуин ще дойде с нас.
Гейдж се поколеба и кимна късо.
— Ще я вземем. Но трябва да издържи.
— Аз ще й помагам — каза Малик. — Не се безпокой, Гейдж. Всичко ще бъде добре.
— Надявам се да си прав. — Гейдж гледаше Брин изпитателно. — Доволна ли си?
— Не напълно. — Тя се напрегна. — И Алис ще дойде с нас.
— Какво?!
Брин каза бързо:
— Бременна е, зная, но едва в четвъртия месец и е много силна. Каза ми, че майка й работила на полето до самото й раждане.
— Тогава нека майка й се грижи за нея до раждането на детето.
— Баща й няма да приеме позора на това дете в къщата си. Тя няма къде да отиде. Искам да я заведа в Гуинтал.
— И там ще я приемат, нали?
Брин кимна.
— Там хората са по-справедливи към жените, отколкото на други места.
— Каза, че си била само на девет години, когато сте заминали оттам, и че си била много нещастна в Кайси. Как можеш да бъдеш сигурна, че паметта не те лъже? Че не си запомнила Гуинтал както ти се е искало да го запомниш?
Очите й се отвориха широко. Никога не бе поставяла под съмнение спомените си за Гуинтал. Гуинтал беше нейният дом, най-доброто място, убежището. Брин енергично поклати глава.
— Мама ми каза… Не може да бъде… Помня всичко съвсем ясно. Мир и тишина… — Тя се обърна кръгом. — Защо губим време? Да тръгваме! Вземаме Алис и толкова!
Очакваше той да спори с нея. Гейдж не беше от хората, които приемат покорно две подобни поражения.
— Много добре — каза бавно той. — Вземи си твоята Алис.
Тя го погледна през рамо. Смути я изразът му. Съжаление?
Не, трябва да се е излъгала. Сега лицето му бе спокойно, както обикновено. Той обърна коня си и тръгна към челото на колоната.
— Би трябвало да съм доволен, че нямаш намерение да вземеш със себе си целия Редфърн.
— Аз ви бавя — каза Адуин и се настани върху купа завивки в каруцата. — Прости ми, Брин, мислех, че ще бъда по-силна.