— Не съм ти дала повод да бъдеш нетърпелив.
— Глупости! Уморих се да гледам как ме избягваш и да слушам едносрични отговори. Време е това да свърши.
— Как?
— По възможно най-приятния и за двамата начин. — Усмивката му беше ослепителна. — Тази вечер ще дойдеш при мен и ще споделиш постелята ми както в Хейстингс.
— Няма да дойда.
— Предпочиташ да те заставя ли? Знаеш, че ще го направя. Но помисли как ще се разтревожи Адуин от това.
— Няма да ме насилиш.
— Ще направя всичко, за да съборя стената, с която си се оградила — каза той тихо. Леденосините му очи бяха ясни и безмилостни. — Хардраада ме научи майсторски да събарям стени и цитадели, Брин. Сигурно не искаш да ти покажа какъв майстор съм.
— Ще се бия с теб, за да не… — Тя млъкна. Спорът с него нямаше да доведе до нищо добро. Беше видяла този воин за пръв път в Хейстингс — непреклонен и безмилостен като ураган. Думите не можеха да го склонят. Мили Боже, какво можеше да му повлияе?
— Нищо — каза той, сякаш четеше мислите й. — За теб ще е по-добре да не се бориш с мен, Брин. — Той подкара коня си напред. Когато стигна челото на колоната, до нея стигнаха думите му. — Ако искаш да покажеш сила, намери битка, в която можеш да победиш.
Спряха по здрач в края на гората, разположиха стана близо до дърветата, за да ги използват като заслон, но с ясна видимост в останалите три посоки. Облаците оставаха тежки и тъмни, но сняг още нямаше. Въпреки това влажният студ направи лагерните огньове особено желани. Гейдж не обърна внимание на Брин, докато наблюдаваше разпалването на огньовете, погрижи се за коня си и изпрати войници да охраняват лагера в кръг. След това се разположи пред най-големия огън до Малик. Разговаряше тихо с него и сякаш бе забравил всички останали.
Но не ги е забравил, мислеше си Брин, седнала срещу него. Той не гледаше към нея, но тя усещаше, че следи всяко нейно движение. Може би така й се струваше. Може би е решил да се държи другояче и…
— Много си мълчалива, Брин. — Адуин деликатно облиза пръстите си. Беше приключила с печения заек. — И яде много малко. Уморена ли си?
— Не.
— А аз се уморих. — Адуин се усмихна. — Щом като не ми се яде, значи съм много уморена. Когато бях болна, изобщо не ми се ядеше.
Брин погледна с удоволствие розовите бузи и блестящите очи на Адуин. Така трябва да изглежда Адуин, страхувах се, че никога няма да се възстанови дотолкова.
— Да, много си уморена. Спиш ли добре?
— Като мъртва. — Адуин прикри една прозявка. — Едва дочаквам края на вечерята, за да се мушна в завивките. — Тя се взираше сънливо в огъня. — Пътуванията са странно нещо, нали, Брин?
— Странно?
— Не го ли усещаш? Те са като онова чудесно време между съня и събуждането. Почти като сън. Не е нужно да кроиш планове или да се бориш с последиците на миналото. Само се носиш по течението от едно място към друго.
— Не бих нарекла скоростта, която Гейдж ни налага, „носене по течението“ — каза сухо Брин. След това се усмихна. — Но аз се радвам, че се чувстваш така. Прекалено дълго беше здраво закотвена.
— Както и ти. — Адуин прибра крака към себе си и сложи брадичката си на коленете. — Но ти не си позволяваш да се носиш по течението, Брин. Даже по време на това пътуване бързаш насам-натам, грижиш се за мен и за Алис. Вчера те видях да превързваш ръката на Льофон.
— Раздрал я на някакъв клон. Такива рани трябва да се превържат веднага, за да не станат опасни.
— Няма ли кой друг да го направи?
— Защо трябва да има? Аз съм лечителката.
Адуин се засмя и поклати глава.
— Някой ден всички тези товари, които си поела сама, ще те съборят на земята!
Брин трепна, изненадана от тези думи. Толкова приличаха на казаното от Гейдж! Тя се усмихна.
— Глупости. Раменете ми са силни.
— Затова всички се облягаме на тях. Чудя се какво ще правиш, когато всичко това свърши. Би ли си сложила крила и отлетяла като пеперуда?
Брин каза насмешливо:
— Приличам ли на пеперуда?
Адуин поклати глава.
— Приличаш повече на красив сокол, целия в злато и кафяво, със силни криле, които закрилят и извисяват.
Бузите на Брин пламнаха от смущение.
— Сигурно си уморена повече, отколкото си мислех. Съзнанието ти се замъгли съвсем. По-добре си легни.
Адуин се прозина отново.
— Няма да споря. — Тя стана и тръгна към каруцата. Под нея бяха приготвени три сламеника — за Брин, Адуин и Алис — да ги пазят от стихиите. — Но ти би могла да престанеш да ни закриляш за известно време и малко да се извисиш. Идваш ли?
— Не. Не идва — каза тихо Гейдж от другата страна на огъня.
Адуин млъкна учудено. Брин затаи дъх.