Гейдж стана и тръгна към сламеника си недалеч от огъня. Легна и повдигна завивката вместо покана.
— Брин.
Тя остана да седи тихо, загледана в него. Усещаше зоркия поглед на Малик. И Адуин се взираше смаяна в нея.
Можеше да му откаже. Той не можеше да я застави.
Глупости. Разбира се, че ще я застави. Гейдж винаги правеше, каквото бе казал, че ще направи.
Ще се сражавам с всичките ти дракони, Брин от Фокхар!
Защо си спомни тези думи точно сега? Той се сражаваше с нея, не с враговете й.
Адуин пристъпи предпазливо към Брин.
— Може би той не иска… — Погледът и прескачаше от Брин към Гейдж и обратно. — Брин?
Ако Брин му откажеше, Адуин щеше да се почувства задължена да се намеси. Току-що постигнатото равновесие щеше да се разпадне. Гейдж беше умен — разбрал бе колко отчаяно искаше Брин да се запази спокойствието. Тя се изправи и тръгна към Гейдж.
— Иди да спиш, Адуин. — Легна до Гейдж, дръпна одеялото от ръцете му и се зави. — Ще се видим утре.
Адуин се поколеба.
— Сигурна ли си, че искаш точно това?
— Да. — Брин затвори очи. Веднага я облъхна аромат на кожа и на мускус. Ароматът на Гейдж. — Заспивай.
Адуин бавно се отдалечи.
— Малик, вземи си сламеника и го постели до каруцата — каза Гейдж. — Адуин може да се нуждае от защита, ако Ричард реши, че е време да вземе заложник.
— Съмнявам се, че това е причината да не ме искаш тук — каза тъжно Малик.
— Не е, но и тази е важна.
И е единственото, на което Малик не би могъл да устои. Той би оставил света да се срути, само и само да запази Адуин. След миг Малик се оттегли.
В стомаха й се събра топка.
— Отпусни се — каза грубо Гейдж. — Толкова си се стегнала, че сякаш лежа до дърво.
Дърветата не усещат нищо и нямат чувства.
— Не искам да съм тук.
— Искаш. — Ръката му се плъзна по нея под одеялото. — И ако съзнанието ти позволява да бъдеш откровена, ще го приемеш. Това е истината.
— Не — пошепна тя. — Не е вярно.
— Тогава от какво се страхуваш тук? Че ще се възползвам?
— Да.
— Страх? — подразни я той. — Това ли чувстваш наистина? — Ръката му обхвана гърдата й. — Сега? В тази минута?
Тя прехапа устни. Гърдата й набъбна от неговото докосване.
— Знаеш, че не е страх. Но това, че плътта ми е слаба, не променя нещата. В сърцето си аз не искам да се съединя с теб.
— В сърцето си ти не искаш нищо друго. — Езикът му се плъзна в ухото й. — Бог вижда, ще ми го кажеш, преди да сме стигнали Гуинтал.
Тя чувстваше тялото си пламнало, сърцето й биеше силно до болка.
— Ще ме вземеш тук, пред всички ли?
— Те вече спят. — Ръката му галеше гърдата й лениво. — Или скоро ще заспят.
— Могат да се събудят.
— Съмнявам се, че това ще те вълнува тогава. — Палецът и показалецът му играеха със зърното й. — Тази рокля ми пречи. Трябва да се отървем от нея.
— Ще ми стане… — заля я гореща вълна, когато пръстите му я притиснаха и подръпнаха — … студено.
— Няма. Завита си с одеяло, пък и огънят е близо. — Ръката му се плъзна между бедрата й. — Но ще почакаме малко, щом искаш. — Ръката му я галеше напред-назад. — Макар че не мога да те погаля там, долу, и това ме дразни. Спомням си, че това руно беше възхитително меко и все пак пружинираше сладко около мен, докато се движех навътре и навън…
— Млъкни! — прекъсна го отчаяно тя. — Говориш неприлични неща!
Ръката му вдигна полата й.
— Но те карам да искаш да правиш неприлични неща, нали? Не искаш ли да съблечеш тази рокля и да ме яхнеш, както в онзи първи ден при езерото? — Мускулите на корема й трепнаха под ръката му. — Аха, виждам, че искаш. Да видим колко много. — Ръката му се плъзна надолу и я опипа. — Наистина много! — Той доближи устните си до ухото й. — Няма да е трудно да затвориш очи и да ме оставиш да правя с теб каквото искам, нали? А утре ще можеш да си кажеш, че съм те насилил.
Тялото й гореше и болеше. Тя се изпъна като дъга и простена от желание.
— Но искам да бъдеш честна към себе си и към мен. Няма да ти позволя друго. Няма да вляза в тази сладка, тясна ножница. Няма да ти дам семето си, докато не го поискаш от мен. — Той намери хълмчето, което бе търсил досега, и го завъртя бавно с пръст.
Брин извика. Изгарящ пристъп на желание я прониза.
— Тогава защо… правиш това? То не може да ти донесе удовлетворение.
— Удовлетворение? — попита мрачно той. — То може да ме убие!
— Тогава остави ме да се върна при Адуин. Не мога да понасям това.
— Ще го понесеш — каза той вбесен. — Ще те галя, докато тялото ти няма да може без моята ласка. Ще ти дам удоволствие и изтезание. Ще те будя нощем с език или с пръсти или ще ти казвам на глас всички начини да те имам, докато го поискаш от мен.