— Моля те… Не мога да го искам от теб. Два пръста се хлъзнаха дълбоко в нея.
— Да се помолим да решиш друго в името на двама ни!
Разтърсващо…
Греховно, мислеше си тя като насън. Сигурно сънувам. Не може да бъде…
— По-широко. — Приглушеният глас на Гейдж там, долу. — Още малко, Брин…
Краката й се подчиниха против волята й. Езикът му.
Тя разтвори широко очи, когато езикът му се втвърди и започна да гали и да изтезава хълмчето.
— Гейдж, недей! — Сърцето й биеше до пръсване. — Това не е…
Устата му… гладната.
Зъбите му… нежно захапват.
Тя се заизвива в конвулсия и прехапа устни. Затисна я някаква мрачна лудост.
Когато всичко свърши, тя лежеше разтърсена и трепереща. Той се издърпа нагоре и легна до нея с ръка около раменете й.
— Това сигурно е лошо нещо — каза разтреперана Брин. — Никога не съм чувала, че мъж може да го прави на жена. И…
— Нещото си е много добро — прекъсна я той. — Във Византия това е обичаен начин да се достави удоволствие на една жена. Щях да ти го покажа и по-рано, но бях много нетърпелив да вляза в теб. — Той я притегли към себе си. — Заспивай.
— Значи можеш да ме събудиш пак по този начин?
— Казах ти как ще стане. А твоят отговор бе всичко, което можех да пожелая. Нямам търпение да опитаме и други видове удоволствие. — Той започна да гали гърдите й през вълната на роклята. — Но тази дреха наистина пречи.
— Няма да я съблека. — Очевидно дрехата не беше пречка, но тя се чувстваше ранима и без да е гола в ръцете му. — Не го искай повече.
Той я погледна удивено.
— Разбира се, че ще го искам! Искам те без нея!
— Събуди се, Брин — шепнеше Гейдж. — Разтвори краката си.
Пак ли? Като по даден знак между бедрата й се надигна топлина. Вече не помнеше колко пъти я беше будил тази нощ. Единия път устата му смучеше гърдата й силно, докато пръстите му я доведоха до екстаза…
И устата му…
Тя се протегна в очакване.
Гейдж се засмя.
— Този път не. Вече съмва. — Той сложи между краката й хладна влажна кърпа.
Тя отвори очи.
— Какво правиш?
— Грижа се за теб. Ездата ти дойде много днес, а аз си играх с теб през по-голямата част от нощта. Боли ли те?
— Не. — Тя искаше ръцете и устата му пак да са там вместо тази студена кърпа.
— А гърдите ти?
— Не. — Гърдите я боляха малко. Той смучеше като гладно пеленаче. Един път я бе накарал да свърши само по този груб начин.
— Гърдите са много чувствителни към докосването. Втвърдяват се и набъбват като зрял плод. Бих искал да суча от тях, когато имаш дете.
Дъхът й спря при тази картина — коремът й подут от детето, Гейдж гол над нея с уста на гърдата й.
— И на теб ще ти хареса. Трябва да видя какво може да се направи. — Той отхвърли завивката и й подаде роклята. — Облечи се бързо. Скоро ще се раздвижат.
Кога се беше съблякла? Спомни си смътно един момент на върховно желание, когато всяка преграда беше непоносима. Гейдж бе поискал да се съблече, но триумф нямаше. Само ръцете му по нейната разголена плът, играещи с нея като с мечтана играчка.
Брин навлече роклята през глава, изправи се и я оправи по себе си. Така беше по-добре. Хладният допир на вълната до тялото й я изваждаше от чувствената еуфория.
Гейдж присви очи.
— Довечера ще се повтори. Довечера и всяка следваща вечер. Тялото ти така ще свикне с това, че нямаш да можеш да живееш без мен.
Брин се страхуваше ужасно, че той е прав. Чувстваше се пълнокръвна и възбудена както никога до сега. Не го погледна, когато забърза през лагера.
— Трябва да събудя Адуин.
Единадесета глава
— Съблечи роклята — каза Гейдж.
Брин изхлузи дрехата през глава и се настани с гръб към него. Само четири дни бяха минали, но актът вече бе станал ежедневие. Тя се питаше дали изобщо би могла да заспи, ако не усещаше ръцете му върху голото си тяло.
Щом легна до нея, големите му длани тутакси обхванаха гърдите й. Притежание. Понякога всичко започваше по този начин — без бурна чувственост; само това успокояващо усещане, че принадлежиш някому.
— Искам в тебе — каза той на ухото й. — Ще ме приемеш ли? И това беше станало ежедневие — молби, а после — яростната атака на съблазняването.
— Не.
Ръцете му неволно стиснаха гърдите й.
— Боже, колко си упорита! Защо няма да… — Той млъкна, усещаше се, че се овладява с усилие. — Така не може да продължава. Дяволите да те вземат, ти ме искаш!
Искаше го. Удоволствието, което й даваше Гейдж, беше бурно и екзотично, но липсваше първобитното съединяване, онази гореща връзка, от която идваше чувството за пълнота и съвършенство.