— Ако имаш нужда от жена, тя намекна, че не би имала нищо против двама ни в леглото си.
— Не тази вечер.
Малик все още се колебаеше, изучавайки го.
— Неспокоен ли си? Искаш ли да говорим? Ще остана.
— И да я накараш да те чака още?
— Ще я накарам да ме чака вечно, ако ти се нуждаеш от мен. Приятелството е много по-ценно от радостите на плътта.
— Върви, ще се видим утре — рече Гейдж и се усмихна с обич. Малик кимна и излезе от стаята.
Гейдж вдигна очи към кометата, като започна да усеща леко вълнение.
Англия. Той си спомни как Хардраада говореше в слабо осветената си зала за разкошния плод, който представлява Англия. Баща му бе искал да я превземе и все още искаше. Гейдж би се противопоставил на Норвегия и Хардраада, ако се съюзеше с Уилям. Щеше да отхвърли и последния шанс да накара баща си да го признае.
Всъщност нямаше шанс. Той не съзнаваше, че и до момента в душата му мъждукаше искрица надежда. Защо не искаше да осъзнае това и да се примири с истината? По време на онова последно пътуване Хардраада ясно и брутално бе отхвърлил искането му.
Е, ако няма баща, не му дължи никаква лоялност.
Англия му предлагаше място и положение, каквото не бе успял да постигне в Нормандия и каквото му отказваха в Норвегия. Той щеше да посегне и да откъсне плода и по дяволите Хардраада!
Гейдж се засмя безумно и погледна нагоре към кометата. Не вярваше в предзнаменования, но щеше да стане барон и имаше нужда от герб. Защо да не му стане знак този блестящ небесен пратеник, който преизпълваше всички със страх и лоши предчувствия? Безразсъдната смелост на парвенюто търговец и войник, развял подобно знаме, щеше да възмути всички: Уилям, краля на Англия Харълд, Хардраада и по всяка вероятност самия Папа.
Да, Гейдж със сигурност щеше да обяви кометата за своя собственост.
Втора глава
14 октомври, 1066 Хейстингс, Англия
На запад залязващото слънце тлееше в червено, но не беше по-червено от кръвта, обагрила туниката на Малик.
— Направих всичко, което можах. — Отец Бърнард поклати глава. — Няма ефект. Спрях кръвотечението, но раната е много дълбока. Ще умре. Трябва да отида да помагам на останалите.
— Стой тук! — заповяда грубо Гейдж. — Още не е умрял. Помогни му.
Отец Бърнард се огледа из бойното поле и се прекръсти. Толкова много загинали, толкова много ранени. Трудно му бе да повярва, че Папата е разрешил това ужасно клане. И саксонци бяха изклани, както и мнозина от войските на Уилям, а сега очакваха от него и неговите братя отци да извършат чудеса и да излекуват това, което не можеше да се лекува.
— Трябва да отида там, където ще съм полезен. — Той се надигна. — Този мъж е мъртъв.
— Той диша. Все още има шанс.
— Загубих прекалено много време с този неверник, докато толкова добри и истински християни имат нужда от мен.
Гейдж Дюмон стана и го загледа в лицето.
— Загубил ли си? Този неверник е по-добър от всеки християнин, когото познавам.
— Богохулство! Дано Бог ти прости тези… — Отец Бърнард направи малка стъпка назад щом срещна гневните сини очи на Дюмон. Мъжът беше нажежен почти до бяло от гняв, а лицето му напомняше разкривения лик на някой демон от ада. Отчето вдигна ръка, за да се прекръсти, но спря насред движението. Гейдж Дюмон може и да се беше бил като някой легендарен герой този ден, но беше просто човек, а не дявол. — Грехота е да се твърди подобно нещо.
— Грехота е да оставиш човек да умре, когато може да оживее. — Гейдж извади сабята си и я насочи към свещеника. Тонът му бе натежал от студена кръвожадност. — Не е мъртъв и докато е жив, няма да го изоставяш, за да се грижиш за някой друг.
— Какво искаш да направя? Дори да заплашиш да ме убиеш, не мога да ти кажа, че ще излекувам този човек. Не може да му се помогне.
Изведнъж прозвуча глас:
— Аз мога да го излекувам.
Гейдж се завъртя към малката група пленници, които стояха под стража на известно разстояние.
— Кой го каза?
— Лорд Ричард от Редфърн. — Напред нетърпеливо пристъпи висок мъж със златисторуса коса и бе незабавно спрян от стражата. Той извика през рамото на войника: — Искаш да излекувам този мъж ли? Пусни ме тогава. Може да стане.
— Този човек лъже. Никой не може да спаси неверника — рече отец Бърнард.
Гейдж не му обърна внимание. Той поглъщаше с поглед красивите черти на саксонеца.